Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

раци. Може би това е просто друга дума за Мелето. Вътре е такъв завет, толкова

задушевно, че забравяш, че има и вънка. Най-лошото е, че никой друг рак не те задържа

толкова, колкото самата ти... Осъзнаването на това направо подпали главата й.

Много нещо зависи от факта, че, в повечето случаи, хората нямат право да те

ударят с чук. Те може да слагат всевъзможни видими и невидими табели „Не прави

това” и „Не прави онова”, с надеждата, че това ще мине, но ако не мине, просто ще си

кажат здраве да е, защото, фактически, чук изобщо няма. Спомни си как Жулиета се

разприказва с всичките онези хайлайфни дами. Тя изобщо не знаеше, че не бива да им

говори така. И номерът мина! Никой не я удари по главата с чук.

А установилата се практика, въплътена в лицето на г-жа Уитлоу, беше, че

персоналът на Нощната кухня не бива да се качва на партера, където светлината е

сравнително чиста и все още не минала през купища други очни ябълки. Добре, ама

Гленда го направи, и нищо лошо не й се случи, нали? Така че сега Гленда закрачи

накъм Голямата зала, тропайки със своите скромни и удобни обувки така, че почти

болеше. Момичетата от Дневната не казаха нищо, когато тя се нареди зад тях. То

нямаше и нищо за казване. Наистина неписаното правило гласеше, че по-пълните

момичета нямат работа в трапезарията, когато там има гости, но Гленда днес беше

решила, че не може да чете неписани правила. Освен това там вече се вихреше кавга.

144

Прислужниците, които подреждаха приборите, се опитваха да ги държат под око, което

впоследствие щеше да значи, че на повече от един гост му се налага да яде с две

лъжици.

Гленда с учудване съзря Просто Момчето за Свещите ръкомахащ нещо на Трев

и Лут и се насочи натам. Този Смиймс не и харесваше. Човек можеше да е педант, това

си беше в реда на нещата, човек можеше и да е глупав, в това нямаше нищо лошо, но

едновременно педант и глупак, това вече беше прекалено, особено в съчетание с

телесната му миризма.

- Какво става тук?

И номерът мина. Изрече ли го с правилния тон жена скръстила ръце пред

гърдите си и един неподготвен мъж все нещо ще отговори преди да има време да

помисли и дори преди да има време да измисли някоя лъжа.

- Те вдигнаха люстрата! Вдигнаха я без да са запалили свещите! Няма да ни

стигне времето да я свалим и пак да я вдигнем преди гостите да са дошли!

- Но, господин Смиймс... - понечи да каже Трев.

- А те само ми отговарят и ми разправят врели некипели, - оплака се горчиво

Смиймс.

- Но аз мога да ги запаля от тук, господин Смиймс, - Лут говореше тихичко, дори и гласът му беше някак си присвит.

- Без да ми ги пробутвате тея! Дори и магьосниците не могат да сторят това без

да омацат всичко с восък, ти малко...

- Достатъчно, господин Смиймс, - сряза го един глас, който за изненада на

Гленда се оказа, че е нейният - Можете ли да ги запалите, господин Лут?

- Да, госпожице. Точно навреме.

- Значи всичко е наред, - разпореди се Гленда - Предлагам ви да оставите тази

работа на господин Лут.

Смиймс я изгледа и в мисленето му тя успя да забележи, да точно така, наличието на невидим чук, усещането, че може пък да си докара някоя беля.

- А аз имам да върша и друга работа, - спомена Гленда.

- Не мога постоянно да вися тук. Аз съм човек с много отговорности, - Смиймс

изглеждаше стъписан и смутен, но от негова гледна точка отсъствието хич не звучеше

лошо.

Гленда почти можеше да види как мозъкът му достига до заключение. Ако той

не е тук, това ще смали вината му за каквото и да излезе накриво.

- Не мога да вися тук, - повтори той - Ха! Всичките щяхте да тънете в мрак, ако

не бях аз!

След което си взе омазнената торба и се разкара.

Гленда се обърна към Лут. Не е възможно да се смалява, каза си тя. Така дрехите

му щяха да му провиснат още повече, отколкото и без това провисват. Само си го

въобразявам.

- Наистина ли можеш да запалиш свещите от тук? - попита тя на глас.

Лут все така не откъсваше очи от пода.

Гленда се обърна към Трев:

- Той наистина ли...

Но Трев вече го нямаше, защото Трев вече се беше облегнал на стената по-

нататък и приказваше с Жулиета. На нея всичко й стана ясно само с един поглед: тази

негова собственическа осанка, тези нейни скромно сведени очи - това не беше, собствено, цуни-гуни, но явно беше въведение и курс за начинаещи по цуни-гуни. О, мощта на словото...

145

Както можеш ти да наблюдаваш, така и теб могат да те наблюдават. Гленда