Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

случайно за разнообразие нямате да ми покажете нещо хубаво ?

- Мисля че имам точно каквото ви трябва, г-н Архиканцлер, - разнесе се из-зад

гърба му един бодър, но писклив глас.

Ридкъли се обърна и се взря в лицето на един мъж с облика и излъчването на

пиколо. Като че ли вибрираше.

- Професор Риторнело, Маестро по Музика, - прошушна в ухото на Ридкъли

Пондър.

- Как сте, професоре? - поздрави го невъзмутимо Ридкъли - Виждам че водите и

вашия хор.

- Точно така, г-н Архиканцлер и, не мога да не ви съобщя, извънредно съм

възбуден и осиян от духовна светлина от това, свидетел на което бях тук тази сутрин! И

за мен беше фасолска работа да нахвърлям точно такъв химн, за какъвто ме бяхте

помолили!

- Да съм помолил? - продума с половин уста Ридкъли.

- Нали си спомняте как стана дума за песен на отбора, така че аз сметнах за

уместно да предупредя професора, - прошепна Пондър.

- Поредното рр значи? Е, както и да е.

- За щастие, композицията му е базирана на традиционната изчистена форма на

предкласическия канон. Жанрово представлява валедикта, тоест възхвала на

победителя. А капела, разбира се, - заобяснява професор Риторнело - Ще ми позволите

ли?

- Давай де, най-сетне, - подкани го Ридкъли.

141

Маестрото по Музика извади от ръкава си малка диригентска палка:

- За момента си позволих да включа в него името на Бенго Макарона, понеже

той очевидно е отбелязал два прекрасни „гола”, както струва ми се ги наричате, -

информира ги той, внимавайки с думата „голове”, както някой би внимавал с голям

паяк намерен във ваната му.

След което хвърли един строг поглед на малкото си паство, кимна и: Хвала на уникалните умения на Магистър Бенго Макарона!

На Макарона на уникалните умения Хвала!

Хваааала!

Хвааааала!

Таланта му неподражаем, какъвто никой друг не притежава!

Хвала! Хваааааала!

Хвала на щедростта на боговете!

...наааа

...наааа

...нааааа УНИКА

УНИКА

УУУУУУУУУУУУУУУНИКА!

След около минута и половина в този дух Ридкъли шумно се прокашля и

маестрото с махване накара хора си смутено да млъкне.

- Неблагозвучие ли открихте, г-н Архиканцлер?

- Ъ, не точно, маестро, но, ъ, нямате ли чувството, че е малко в повечко, ами, повече?

Ридкъли виждаше, че бившият Декан не се престарава да се въздържа от

подсмихване.

- Нищо подобно. Фактически, сър, възнамерявам, когато го довърша, да го

аранжирам за четиридесет гласа, и това, дори и да го твърдя самият аз, ще бъде моят

шедьовър!

- Но това нещо се предполага да го пеят, нали разбирате, ритнитопковски

фенове , - изтъкна Ридкъли.

- В такъв случай, - маестрото хвана палката си доста заплашително - не е ли

задължение на образованите класи да вдигат културното равнище на простолюдието?

- Той е прав, Муструм, - подкрепи го Завеждащият катедра Неопределени

изследвания, и Ридкъли се почувства все едно дядо му го е ритнал в мъжествеността му

и можеше само да се радва, че не е тук и онази слугиня, как и беше името, а да, Гленда, сече и пипето на тази жена... само че нещо от изражението й сега пък можеше да се

види в лицето на Трев Младонадеждов.

- През седмицата, от мен да мине, може, но не и в съботи, недели и окторници, -

отсече той - поне ако питате мен. Но все пак браво на маестрото и хора и до чуване.

Маестрото си излезе възмутен, последван от възмутения в унисон с него хор.

Ридкъли потърка ръце:

- Е, господа, да ви видим сега как ритате.

Докато играчите се пръсваха по залата, Лут пристъпи към Ридкъли и съобщи: 142

- Трябва да споделя, че професор Макарона е изключително надарен в тази игра.

Той определено има забележителен инстинкт да вкарва.

- Това изобщо не ме изненадва, - отвърна весело Ридкъли.

- Библиотекарят е, разбира се, феноменален вратар. Още повече, че като застане

по средата на вратата, само като се протегне, стига до всички греди. Убеден съм, че

нито един съперник няма да може лесно да мине покрай него. И, разбира се, вие също

ще участвате, г-н Архиканцлер.

- О, човек не става Архиканцлер, ако не схваща бързо. Засега ще погледам.

И той погледа. След като професор Макарона за втори път пробяга като

сребриста ивица цялата дължина на Залата и вкара гол в противниковата врата, Ридкъли се обърна към Пондър и сподели:

- Победата ще е наша, нали така?

- Стига само дотогава той все още да играе за вас, - не пропусна да вметне

бившият Декан.