Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

погледна надолу и срещна проницателните очи на Лут. Това неговото намръщване ли

беше? Какво ли е видял той в нейното изражение? Повече, отколкото тя би искала, това

беше сигурно.

Темпото в Залата се забързваше. Ритнитопковските капитани вече трябваше да

се събират в едно от преддверията. Тя можеше ясно да си ги представи, издокарани с

чисти ризи, или поне с по-малко оцапани от обикновено ризи, довлекли се до тук от

разнообразни версии на улица Ботни от целия град, зяпащи зашеметяващите сводове и

чудещи се, дали няма да ги изнесат от тук мъртви. Ха, заразчепква тя тази мисъл, по-

скоро ще ги изнесат мъртво пияни. И, точно когато умът й задълба в тази нова мисъл, зад нея се разнесе строг глас:

- О-обичаят не предвижда присъствието ви в Голямата Зала, Гленда?

Нямаше коя друга да бъде, освен Г-жа Уитлоу. Единствено икономката би

произнесла „обичаят” с двойно о, че и с ясно произнесено тире между тях, след което

да завърши просто утвърдително изречение с въпросителна. Освен това и без да се

обръща Гленда можеше да чуе дрънченето на официалната сребърна връзка ключове, по слухове съдържаща единия единствен ключ можещ да отключи всяка ключалка в

университета, както и пращенето на страховития й корсет.46

Гленда се извърна. Няма никакъв чук!

- Помислих си, че може да ви потрябва допълнителен чифт ръце в помощ, Г-жо

Уитлоу, - каза тя сладко-сладко.

- Независимо от това, установилата се практика...

- А, скъпа ми Г-жо Уитлоу, струва ми се, че вече сме готови да ги пуснем тук.

Каретата на Негова светлост скоро ще излезе от двореца, - каза из-зад гърбовете им

Архиканцлерът.

Г-жа Уитлоу умееше да надвисва заплашително. Макар че предимно хоризон-

тално. Муструм Ридкъли я превъзхождаше по надвисвателни способности с повече от

половин метър. Тя забързано се обърна и направи беглия полу-реверанс, за който той

така и не се осмели да й каже, че винаги го е намирал за леко дразнещ.

- О, и г-ца Гленда ли е тук? - зарадва се Архиканцлерът - Радвам се да ви видя

тук горе. Много способна млада дама, Г-жо Уитлоу. Инициативна, бързо преценяваща

ситуациите.

- Колко мило от ваша страна да го забележите. Тя е едно от най-добрите ми

момичета, - процеди през зъби икономката стараейки се да не среща изведнъж станалия

ангелски поглед на Гленда.

- Голямата люстра, както виждам, не е запалена, - отбеляза Ридкъли.

Гленда пристъпи напред:

- Господин Лут е подготвил изненада за всички нас, сър.

- Господин Лут е пълен с изненади. Какъв вълнуващ ден имахме тук, г-це

Гленда, - рече Ридкъли - Нашият господин Лут учеше момчетата да играят ритнитопка

по негов начин. Знаете ли, какво стори той вчера? Никога няма да познаете. Кажете им, господин Лут.

- Заведох ги в Кралската Опера да наблюдават танцови упражнения, - каза им

притеснено Лут - Нали разбирате, много е важно да придобият висока двигателна

култура.

- А после, като се върнаха от там, - поде Ридкъли със същата леко заплашителна

дружелюбност - той ги накара да играят тук в Залата със завързани очи.

46 бел. авт.: Казват, че ако искаш да не трепнеш при вида на някого, трябва да си представиш този някой

гол. В случая с Г-жа Уитлоу това обаче би било, както вероятно би се изразил Пондър Стибънс, противопоказно.

146

Лут се прокашля нервно:

- От жизненоважно значение е да са в състояние да отчитат местоположението

на всеки друг играч на терена, - обясни той - От ключова важност е да действат

отборно.

- След което той ги заведе да видят ловджийските кучета на лорд Ръждю.

Лут пак се прокашля, още по-смутено.

- По време на лов всяко куче знае местоположението на всяко друго куче. Исках

те да осъзнаят двуединството между отбор и играч. Силата на играча е в отбора и

силата на отбора е играчът.

- Чухте ли? Страшна работа! - похвали го Ридкъли - О, той ги караше цял ден да

търчат като щурави. Да балансират топки на главите си, да чертаят големи диаграми на

черната дъска. Човек да си помисли, че се планира някакво голямо сражение.

- То си е сражение, - каза Лут - Имах предвид, не срещу съперническия отбор, в

собствен смисъл, а че е сражение на всеки от играчите със самия себе си.

- Доста по юбервалдски прозвуча това, - замисли се Ридкъли - Както и да е, всичките май са преизпълнени с хъс и жизнени сили и готовност за тази вечер. Струва

ми се, че господин Лут е планирал нещо илиминационно.

- Просто това онова, колкото да привлече хорското внимание, - уточни скромно