Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

врата с надпис с големи червени букви гласящ: „Нито Един Предмет Да Не Бъде

Изнасян От Това Помещение Без Изрично Разрешение На Архиканцлера. Подпис

Пондър Стибънс pp Муструм Ридкъли”.

- Подписал си това вместо мен? - произнесе Ридкъли.

- Да, сър. Бяхте постоянно зает, а ние нали се бяхме разбрали по въпроса.

- Да, разбира се, но защо ти трябваше да ме рр36 -сваш така? Спомни си какво

каза за Н.У. онази млада дама.

Пондър извади грамаден ключ и отвори вратата.

- Бих ли могъл да ви напомня, г-н Архиканцлер, че се споразумяхме да наложим

мораториум върху използването на Бюрото за Рядкости докато не успеем да почистим

поне някои от остатъчните магии в сградата. Досега изглежда не сме успяли да се

отървем от калмара.

- Споразумели ли сме се, Господин Стибънс, - рязко се обърна към него Ридкъли

- или ти си се споразумял със себе си рр мен, тъй да се каже?

- Амии, ъъ, мисля, че схванах духа на вашето мислене, сър.

- Е, а това е чистият изследователски дух, - обяви Ридкъли - Това е изследването

по въпроса, как бихме могли евентуално да спасим сирената си. Мнозина биха се

съгласили, че не би могло да се намери по-достойна цел. Колкото до младия

Флорибунда...

- Да, сър? - подкани го отчаяно Пондър.

- Повиши го. На каквото и ниво да е сега, качи го с едно нагоре.

- Струва ми се, че това би отправило неправилия вид сигнал, - пробва се Пондър.

- Напротив, господин Стибънс. Това ще отрави точно най-подходящото

послание до студентското тяло.

- Но той не се е подчинил на изрична заповед, ако ми е позволено да подчертая?

- Точно така. Проявил е независимо мислене и известна доза кураж, при което, да не забравяме, значително е допринесъл за нашите знания относно Бюрото.

- Но той можеше да разруши целия университет, сър.

- Точно така, в който случай срещу него щяха да бъдат предприети най-строги

дисциплинарни мерки, стига разбира се да можехме да намерим нещо останало от него.

36 бел.прев.: от латински per procurationem - по пълномощно, от името на...

106

Той обаче не стори тази беля, а излезе късметлия, пък на нас са ни нужни магьосници с

късмет. Повиши го, по пряка моя заповед, без никакви там рр -та. Между другото, колко

силни му бяха писъците?

- В интерес на истината, г-н Архиканцлер, първият беше толкова

сърцераздирателен, че продължи да звучи дълго след като му свърши дъха и очевидно

придоби самостоятелно съществуване. Отново случай на остатъчна магия. Наложи се

да го заключиме в едно от мазетата.

- А той каза ли всъщност как му се е сторил сандвичът?

- На влизане или на излизане, сър? - поиска да уточни Пондър.

- Само на влизане, струва ми се, - реши Ридкъли - В крайна сметка аз имам живо

въображение.

- Той каза, че това било най-вкусният сандвич с бекон, който някога бил

опитвал. Това било сандвичът с бекон, за който човек мечтаел като чуел думите

„сандвич с бекон”, но никога не могъл да достигне такова съвършенство.

- С кафяв сос? - размечта се Ридкъли.

- Разбира се. Явно това е бил завършекът на всички сандвичи с бекон.

- Замалко да стане такъв, за него поне. Но ние вече не знаем ли това нещо за

Бюрото? Че то винаги предоставя съвършения екземпляр?

- В действителност имаме много оскъдно сигурно знание по предмета, - уточни

Пондър - Знаем само, че не би съдържал нищо, което не би се побрало въ вътрешността

на куб с размери 14 на 14 инча, че ще спре да работи, ако, както вече знаем, неорганичен предмет не би бил върнат в него в срок от 14,14 часа от момента на

изваждането, и че нищо от съдържанието му не е розово, макар че не знаем, защо би

следвало да е така.

- Беконът обаче е определено органичен, Господин Стибънс, - посочи Ридкъли.

Пондър въздъхна.

- Да, сър, и това не знаем, защо е така.

На Архиканцлера му дожаля за него.

- Може пък да е бил от онези особено хрупкавите, - подметна любезно той - От

оня вид дето ти се троши между пръстите. Обожавам това в сандвичите с бекон.

Вратата се отвори и ето го. Съвсем мъничко в центъра на много обширна стая...

Бюрото на Рядкостите.

- Мислите ли, че това е разумно? - не мирясваше Пондър.

- Разбира се, че не, - отвърна Ридкъли - А сега ми намери топка като за ритане.

На една от стените имаше бяла маска, като онези носени на карнавал. Пондър се

обърна към нея:

- Хекс, моля, намери топка подходяща за играта ритни-топка.

- Тази маска нещо ново ли е? - поинтересува се Ридкъли - Аз си мислех, че