Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

нещо, от което ти се искаше да го чуеш отново.

- Знаеш ли, Пондър, мисля че поначало бяхме подходили неправилно. На

Небесата и на Диска има много повече неща, отколкото е сънувала нашата философия.

- Сигурно е така, сър. Моята философия доколкото знам изобщо не сънува.

- Всичко идва от топката, - продължи Ридкъли още веднъж тупвайки я с все сила

в пода и пак хващайки я - Утре ще я донесем тук и ще видиме какво ще стане. Вие, господин Стибънс, я шутирахте тази топка едно хубаво, нищо че по собственото ви

признание сте от кекав по кекав.

- Да, сър, освен това съм мърда и хърба, и се гордея с тези си качества. Най-

добре да ви напомня, г-н Архиканцлер, че това нещо не бива да прекарва твърде дълго

извън Бюрото.

„ Пльонг! ”

- Но пък може да го изкопираме, нали така? - посочи Ридкъли - То нали не е

нищо повече от съшити парчета кожа, вероятно защищаващи някакъв мехур. Обзалагам

се, че всеки свестен занаятчия ще може да направи още една за нас.

- Какво, сега ли?

- Светлините никога не гаснат на Улицата на Хитроумните Майстори.

В който момент те стигнаха Голямата Зала, Ридкъли я обходи с поглед и засече

две фигури тикащи количка натоварена със свещи.

- Вие двамата, я елате! - викна той, а те престанаха да бутат количката и се

приближиха - Ето господин Стибънс тук би искал да отърчите да му свършите едно

малко поръченийце. От значителна важност. Вие кои сте?

- Тревър Младонадеждов, шефе.

- Лут, г-н Архиканцлер.

Очите на Ридкъли се присвиха.

- М-да... Лут, - провлачи той сещайки се за магиите в джоба си - Оклепвачът на

свещи, нали? Е, може да свършиш нещо, което си струва. Имате думата, господин

Стибънс.

Пондър Стибънс протегна топката напред.

- Имате ли някаква представа какво е това?

Лут я взе от ръцете му и няколко пъти я тупна по пода.

„ Пльонг! Пльонг! ”

- Да. Това явно е проста сфера, въпреки че, технически погледнато, доколкото

разбирам, е в действителност съкратен икосаедър, изготвен чрез съшиване на известен

брой шестоъгълници от дебела кожа, а съшиването предполага отвори, което от своя

страна предполага пропускане на въздух... А да, тук има връзки, виждате ли? Във

вътрешността трябва да се помещава някакъв вид мехур, вероятно от животински

вътрешности. Тоест практически балон, осигуряващ лекота и еластичност, с кожена

защитна обвивка, просто и елегантно решение, - той върна топката в ръцете на Пондър, на който му беше паднало ченето.

109

- Да не би да знаете всичко, господин Лут? - проговори той накрая със сарказъма

на роден педагог.

Лут продължително обмисли отговора си преди да каже:

- Не съм сигурен относно множество подробности, сър.

Пондър чу иззад гърба си подхилване и усети как се изчервява. Някакъв си

оклепвач му беше държал тон, нищо че досега не беше срещал толкова неприлично

ерудиран оклепвач колкото Лут.

- Знаете ли къде може да ни направят копие на това? - намеси се гръмогласно

Ридкъли.

- Предполагам, че да, - отговори Лут - Изглежда джуджешката гума ще е каквото

ви трябва.

- Горе на Стара Калдъръмджийска е пълно с джуджета, дето ще ви стъкмят

някоя, шефе, - включи се Трев - Бива ги в тая работа, да ама ще искат мънгизи, няма как

да не искат мънгизи. Имаш ли алъш вериш с джудже, забрави за авантите.

- Бихте ли връчили на тези млади господа двадесет и пет долара, господин

Стибънс?

- Това са много пари, г-н Архиканцлер.

- Така си е, но, разбирате ли, джуджетата, макар и да са солта на земята, не

разбират кой знае колко добре от малки суми, а на мен това ми трябва спешно. Сигурен

съм, че мога да доверя тези пари на господин Младонадеждов и господин Лут, нали

така? - той каза това добродушно, но в гласа му имаше и остра нотка.

Трев, ако не друг, схвана посланието забележително бързо. Един магьосник

може безрезервно да ти вярва поради адското бъдеще, което би могъл да ти осигури в

случай, че доверието му бъде излъгано.

- Абсолютно можете да ни се доверите, шефе.

- Да, и аз си мислех, че ще е така, - кимна Ридкъли.

След като те си тръгнаха, Пондър Стибънс изрази смайването си:

- Вие им поверихте сумата от двадесет и пет долара?

- Точно така, - отвърна бодро Ридкъли - Ще е интересно да се види резултатът.

- И все пак, сър, длъжен съм да отбележа, че това не беше разумно решение.

- Благодаря ви за ценния ви принос, господин Стибънс, но бих ли могъл

деликатно да ви напомня, на кого точно тук му викат „шефе”?