Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

щастливо. Само да не забравяш, че сега си имаш добра работа, с изгледи за бъдеще и

редовни остатъци, които да си носиш вкъщи. Това не може да се захвърли просто така с

лека ръка.

104

- Не, не може. Това трябва да се захвърли целенасочено и с все сила, - обади се

Пепе - Гледайте сега, за какво си говорим? Въгленяшка! Вълшебната пръчица е

размахана, всички придворни я приветстват, цяла сурия прекрасни принцове се редят

на опашка само да помиришат пантофката и, а ти искаш от нея да се върне в кухнята да

прави тикви? - той забеляза неразбиращите им лица - Добре де, това сигурно ви се е

сторило малко объркано, но не може да не сте проследили главната нишка? Та това е

голям шанс! По-голям от туй здраве му кажи. Измъквачка от кацата!

- Като гледам ни е време да се прибираме, - вирна брадичка Гленда - Хайде, Жу.

- Видя ли, - каза Пепе, когато те си излязоха - все същата каца раци.

Мадам надникна в бутилката, та да не би въпреки всяка вероятност да е останала

още поне една глътчица.

- Знаеш ли, че тя общо взето е отгледала малката? Жу ще направи каквото тя

каже.

- И всичко ли ще иде зян? - простена Пепе - Недей да превземаш света на щурм, ами си стой тук и прави баници? На това живот ли му викаш?

- Все някой трябва да прави баници, - отвърна с вбесяваща хладна

разсъдителност Мадам.

- О моооля ти се! Не и тя. Само да не е и тя. И то за остатъци? О не!

Мадам взе още едно празно шише. Знаеше си, че ще е празно, защото се

намираше в близост до Пепе на края на тежък ден, но все пак го прегледа, защото

жаждата умира последна.

- Ммм. Може и да не се стигне до там, - рече тя - Имам чувството, че госпожица

Гленда е на път да започне да се замисля. Това доста жалко палтенце и тези кошмарни

обувки крият един могъщ ум. А днес може и да е щастливият му ден.

Ридкъли крачеше по коридорите на Невиждания Университет, робата му

плющеше уверено до дирите му. Крачката му беше широка и на Пондър, притиснал

отбранително папка към гърдите си, му се налагаше да подтичва почти по рачешката за

да не изостава.

- Нали знаете, че се съгласихме, че то не бива да се използва за каквито и да е

други цели освен чисто изследователски, г-н Архиканцлер? Самият вие всъщност

подписахте заповедта.

- Нима? Това не си го спомням, Стибънс.

- Аз обаче си го спомням най-отчетливо, сър. Беше точно след случая с господин

Флорибунда.

- Тоя пък кой беше? - подхвърли Ридкъли все така целенасочено давайки напред.

- Той беше онзи, който като го засърбяло веднъж под лъжичката, поръчал на

Бюрото сандвич с бекон, за да види какво ще стане.

- Аз пък си мислих, че всичко извадено от Бюрото трябва да бъде върнато там в

срок от 14,14 часа?

- Да, сър. Случаят е точно такъв, обаче Бюрото явно се подчинява на странни

правила, които все още не разбираме напълно. Във всеки случай оправданието на

господин Флорибунда беше, че си е бил помислил, че четиринадесетчасотово правило

не било важало за сандвичи с бекон. Освен това той не беше казал на никого, така че

състудентите от неговия етаж научили едва когато след четиринадесет часа и нещо

чули писъците.

- Поправи ме ако греша, - рече Ридкъли покривайки коридорно разстояние със

все така впечатляваща скорост - но в този момент сандвичът не би ли трябвало вече да

е смлян от стомаха му?

105

- Да, сър. Но той в крайна сметка си се върна в Бюрото, тъй да се каже, самоинициативно. Това беше извънредно интересно откритие. Не знаехме, че подобно

нещо би могло да се случи.

Ридкъли спря и Пондър се блъсна в него.

- Какво точно му се случи на този тип?

- Не бихте искали да ви описвам картината, сър. Във всеки случай добрата

новина е, че скоро ще може да стане от инвалидната количка. Фактически, както

подразбрах, той вече много добре ходел с бастун. Какви дисциплинарни мерки да се

приложат към него зависи, разбира се, изцяло от вас. Преписката по случая е на бюрото

ви, както всъщност и значително количество други важни документи.

Ридкъли пак закрачи напред.

- Направил го е за да види, какво ще се случи, нали така? - подпита той весело.

- Поне той така твърди, сър, - отговори Пондър.

- И с това е нарушил моите изрични заповеди, нали?

- Да, абсолютно безспорно, сър, - подтвърди Пондър, който познаваше своя

Архиканцлер и вече имаше чувството, как ще свърши всичко това - И следователно, сър, съм длъжен да настоявам той да...

И той пак се блъсна в Ридкъли, защото Архиканцлерът беше спрял пред огромна