Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

печалбата отива за заплати за миньори и ковачи. Както казват хората, всичко

циркулира.

Тя се отпусна тежко на един кашон с чаша в ръка.

- Е, най-накрая се отървахме от повечето от тях, - каза тя, затършува в обеместия

си нагръдник със свободната си ръка и измъкна тлъста пачка хартия - Големите клечки

искат да се включат в това и всички го искат ексклузивно, така че ще ни трябва още

една ковачница. Утре ще ходя до банката, - тя направи пауза колкото да бръкне още

веднъж в металния си корсет - Като джудже съм откърмена с вярата, че златото е

единствената истинска валута - забеляза тя отброявайки няколко новички хрущящи

банкноти - но трябва да се признае, че това тук топли повече. Ето петдесет долара за

Жулиета, двадесет и пет от мен и двадесет и пет от шампанското, което нещо се е

разчувствало. Жулиета каза да ти ги дам на тебе да ги наглеждаш.

- Госпожица Гленда мисли, че водим нейното съкровище към живот изпълнен

със суета, греховност и разврат, - подхвърли Пепе.

- Е, идеята си я бива, - подметна Мадам - но нещо не си спомням кога за

последно съм видяла малко разврат.

35 бел.прев.: „ Кукличките, нали? Като слушам някъде край улица Ботни ...” Такова разпознаване с

точност до улица на това, откъде е някой човек само по говора му, е характерно за главния герой на

пиесата на Бърнард Шоу „Пигмалион”, който се обзалага, че може да научи на такъв правоговор една

улична цветарка с ужасен език, че тя да мине за истинска великосветска дама на голям прием.

103

- Вторника, - услужливо и напомни Пепе.

- Цяла кутия шоколадови бомбони изобщо не е развратно. Да не говорим че ти

измъкна картончето между двата реда, което ме подлъга. Не съм възнамерявала да изям

долния ред. На мен не ми трябва долният ред. Това практически си беше издевателство.

Пепе се прокашля:

- Стряскаме нормалната дама, мило.

Мадам се усмихна:

- Гленда, знам какво си мислиш. Че сме двойка покварени зли смешници, пропиващи живота си в свят на въздух под налягане. Добре де, точно сега това си е

съвсем вярно, но днес беше завършекът на цяла година здрава работа, виждаш ли.

А вие си дуднете като някакви стари съпрузи, помисли си Гленда. Цепеше я

глава. Беше опитала плъхски плод, заради него беше, тя си го знаеше.

- Сутринта ще ида да покажа тези поръчки на управителя на Кралската Банка и

ще му поискам много пари. Ако той ми се довери, ти също ще ми се довериш ли? Ние

се нуждаем от Жулиета. Тя просто... блести.

Освен това се държите за ръце. Нежно. Нещо в Гленда взе че се разчувства.

- Е добре тогава, вижте какво, - каза тя - Ще направим така. Жу си отива с мен

право вкъщи тая нощ, та да и се избистри главата. А утре... добре де, ще видим.

- Не бихме могли да искаме нищо повече от вас. Нали така? - Мадам потупа

Гленда по коляното - Жулиета, знаете ли, ви има за всичко на света. Тя казва, че

трябвало първо вие да кажете да. Разправи на всичките хайлайфни дами за вашите

баници.

- Приказвала е с хайлайфни дами? - възкликна Гленда с изумление изпъстрено с

трепет и обагрено в почуда.

- Абсолютно. Те всичките искаха да видят микроризницата по-отблизо, а тя

просто си се разбърбори пред тях, ей така най-непосредствено. Съмнявам се, че някой

изобщо в целия им живот досега им е казвал „Скив с’а!”

- О не! Толкова съжалявам!

- Какво му има да съжаляваш? Те бяха доста трогнати. Освен това наистина ли

можеш да опечеш мариновани лукчета в баница, така че да останат хрупкави?

- И това ли им е казала?

- О да. Както подразбрах всичките възнамеряват да накарат готвачите си да

пробват същото.

- Да бе. Няма начин да се сетят как! - рече удовлетворено Гленда.

- И Жу така им каза.

- Ние... обикновено я наричаме Жулиета, - каза Гленда.

- А тя ни каза да и викаме Жу, - отвърна Мадам - Проблем ли има?

- Е, ъъ, не е точно проблем, - измънка окаяно Гленда.

- Е, добре тогава, - заключи Мадам, която определено знаеше кога да не

забелязва разни нюанси - А сега да я изтръгнем от ръцете на новите и приятелки, та да

можеш да се погрижиш тя да се наспи добре.

Разнесе се смях и момичетата помагащи за шоуто се изсипаха от нагъчканите

помещения, където се бабуваше на красотата. Жулиета беше с тях и най-шумният смях

беше нейният. Като видя Гленда, тя веднага се втурна към нея и пак я прегърна.

- О Глендинка, не е ли велико? Същинска приказка!

- Да де, и така може да е, - отвърна Гленда - те обаче не винаги свършват