Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

Пондър обмисли метафизическите проблеми в отговарянето на този въпрос и

мина само с:

- Не, разбира се че не. Имам още цял списък от забележки, г-н Архиканцлер, и за

съжаление ако ги обобщя, ще трябва да кажа, че не сме особено добри в тази игра.

Магьосниците се смълчаха.

- Тогава да започнем от топката, - наруши тишината Ридкъли - Имам една идея

за топката.

- Да, сър. Предполагах, че ще имате.

- Тогава ела да се видим след вечеря.

Жулиета беше погълната от умопобъркания цирк, на какъвто станала в този

момент задкулисната част на Гофна и никой повече не обърна на Гленда каквото и да е

внимание. Точно в този момент тя беше спънка, излишък, безполезна за никого, препятствие, изискващо грижи за преодоляването му, външен наблюдател на играта.

Недалече от нея хубаво джудже с брада на две опашки чакаше търпеливо докато му

запояваха нещо изглеждащо като сребърни доспехи. Работници я обкръжаваха също

както васали биха обкръжавали рицар докато го готвят за битка. Малко по-настрани от

тях стояха две малко по-високи джуджета, чието въоръжение изглеждаше малко по-

функционално отколкото декоративно. Тези двамата бяха мъже. Гленда разбра това

просто защото всяка жена от всеки разумен вид знае как изглежда мъж, който точно в

момента няма какво да прави в обкръжение понастоящем явно окупирано от и изцяло

под контрола на жени. Те изглеждаха като че бяха на стража.

99

Подтикната от шерито, тя се запъти натам.

- Това трябва да струва купища пари, - обърна се тя към по-близкия пазач.

Той я изгледа малко смутено от прямия подход.

- На думайте. Лунно сребро, така му казват. Ние трябва да я съпровождаме даже

и на подиума. Говорят че щяло да бъде голям удар, но просто не знам. Хич няма начин

да спре прилично острие. А и не може да се изкове без помощ от Игори. Казват, че

струвало повече и от платината. Само дето изглежда добре и казват, че изобщо не

усещаш, че я носиш. Дядо ми на такова нещо и метал нямаше да му вика, да, ама те

казват, че трябвало било да се върви в крак с времето. Лично аз не бих го окачил и на

стената си, но кой ме пита.

- Момичешка броня, - изкоментира кратко другият пазач.

- Ами оная щуротия микроризницата? - попита Гленда.

- А, това вече е съвсем друга бира, госпожице, - каза първият пазач - Чух, че я

изработвали и ковали направо тук в града, щото най-добрите майстори са си тук. Ама

каква работа само! Плетена ризница тънка като плат и яка като стомана! А и се говори, че щяла да поевтинее, а най-вече не била...

- Скив с’а, Глендинка, а познай кой е?

Някой докосна Гленда по рамото. Тя се обърна и се изправи пред

умопомрачително красиво видение в тежки но много изискани доспехи. Беше Жулиета, но Гленда я позна само по бледо сините и очи. Жулиета имаше брада.

- Мадам казва, че по-добре да я нося, - обясни тя - Не е джуджешко, ако няма

брада. К’во ш’ ка’еш?

Този път шерито успя да вземе думата първо.

- Всъщност е доста привлекателно, - продума все още в потрес Гленда - Много е

... сребристо.

Брадата си беше женска, това се виждаше. Изглеждаше оправена и нагласена и

нямаше късчета плъх полепнали по нея.

- Мадам казва, че запазила място за теб на първия ред, - съобщи и Жулиета.

- Ох, ама аз не може да седя на първия ред... - започна автоматично Гленда, но

шерито се намеси твърдо: „Абе я млъквай и престани да разсъждаваш като майка си, моля те, ами върви да сядаш на проклетия му първи ред”.

Една от вездесъщите девойки избра точно този момент да хване Гленда под ръка

и да поведе леко оплитащите и се стъпки през хаоса на подготовката, през вратата и

обратно в приказното царство. Където наистина я чакаше място на първия ред.

За щастие, макар да беше на предния ред, то беше по-настрани. Щеше да умре

от срам, ако беше точно посредата. Тя се вкопчи с две ръце в ръчната си чанта и чак

тогава рискува да се огледа. Всички места бяха заети. И то не изключително от

джуджета. Имаше си и няколко човешки дами, фино облечени, малко по-слаби от

колкото трябва (ако питаха нея), почти оскърбително не проявяващи никакви признаци

на притеснение, бърборещи без спир.

Още едно шери мистериозно се появи в ръката и, след като тишината беше

прерязана като с капан за плъхове, Мадам Фашкие излезе иззад завесата и заговори на

препълнената зала. Гленда тъкмо си помисли, че би и се искало да беше облечена с по-

добро палто... когато шерито я сложи да си легне и я целуна за лека нощ.