Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

губеха. По-нататък играта беше прекъсната, защото бе заявено, че статуята във

възпоменание на Архиканцлер Скръбс откриващ блита била в действителност почти

десет сантиметра по-тясна от величествената статуя на Архиканцлер Фланкър

откриващ Третата Закуска, което онеправдавало безшапъчната дружина.

Но всички тези проблеми, предвидими и неизбежни, бледнееха и губеха всяка

значимост в сравнение с проблема с топката. Топката си беше официална: Пондър се

беше погрижил да е така. Обаче островърхите обувки, даже и да имаха много дълги

върхове, не можеха да поемат тежестта от удара на човешки крак в това, да си го

изврещим правичката, парче дърво обвито с малко плат и кожа. Постепенно, след като

поредният магьосник беше изведен под ръце с навехнат глезен, дори и Ридкъли не

издържа и рече:

- Това е пълна простотия, бе Стибънс! Не може да няма нещо по-добро.

- По-масивни ботуши? - предложи Лекторът по Съвременни Руни.

- Ако са достатъчно масивни, че да може да се ритне това нещо, ще ви е голям

зор изобщо да ходите с тях, - изтъкна Пондър.

- Да не говорим че мъжете от амфората са си били направо боси. Предлагам, като се има предвид това, да преминем към разбора. Какво още ни е нужно, Стибънс?

- По-добра топка, сър. Както и поне някакъв опит за движение по терена. И общо

съгласие, че не е добра мисъл да спреш и да си запалиш лулата посред играта. По-

подходящи цели, защото е много болезнено да се блъснеш в голяма каменна статуя.

Поне някакво разбиране, ако ще и съвсем зародишно, за колективни действия в игрова

ситуация. Твърда решимост да не бягаш, когато член на противниковия отбор се е

втурнал срещу ти. И осъзнаване на факта, че владеенето на топката не може да се

осъществява с всякакви средства. Мога ли да ви напомня, че се отказах да спирам

играта заради това откакто вие, господа, като се превъзбудихте, не преставахте да

хващате и дърпате топката, а в един отделен случай, да я скриете под робата си и да

седнете отгоре. С оглед на всичко това бих искал да подчертая, че би било от голяма

полза да се култивира усет за посока с лице към противниковата цел. Колкото и да е

98

приканващо, не е уместно да се рита топката в собствената ти цел, нито да се

поздравява и да се тупа по гърба някой извършил такъв подвиг. От общо три гола

отбелязани в нашия мач, броят вкарани от играч в собствената му цел е, - той се свери

със записките си - три. Което представлява похвално висока резултатност в сравнение

със съвременната ритнитопка, обаче за пореден път ще ви обърна внимание, че

въпросите с посоката и това чия е целта, са от ключово значение. Една, признавам, изглеждаща обещаващо тактическа схема, беше струпването на играчите плътно около

целта им, така че да не остане възможност каквото и да е да премине покрай тях. За

съжаление обаче, ако и двата тбора се придържат към нея, това няма да бъде толкова

игра, колкото жива картина. По-обещаваща беше тактиката, както изглежда възприета

от един двама от вас, да се дебне в близост до целта на съперниците, така че ако

топката долети в това направление, да сте идеално позициониран да я прекарате покрай

пазителя на целта. Фактът, че в отделни случаи вие и пазителят на съперниците се

облягахте дружествено на статуята и си споделяте цигара докато гледате как другите

играят, доказва наличието на дух на доброжелателство и не е изключено да

представлява първа стъпка към някаква тактика на по-високо ниво, обаче не мисля че

това следва да се поощрява. В същия общ дух ми се налага да подчертая, че докато

напускането на терена поради зов на природата или за глътка въздух е допустимо, то

напускането му за закуска не е. Имам усещането, г-н Архиканцлер, че всеобщото за

колегите ни желание никога да не се отдалечават на повече от двадесет минути от

някое ястие би могло да бъде удовлетворително покрито от пауза по средата на играта.

Което би донесло допълнителното преимущество, че ако двата отбора си разменят

целите в този момент, това ще прекрати оплакванията, че едната цел била по-голяма от

другата. Да? - обърна се той към Завеждащия катедра Неопределени Изследвания, който беше вдигнал ръка.

- Ако си разменим целите, - запита Завеждащият катедра - това ще значи ли, че

головете вкарани преди почивката в собствената ни цел ще се превърнат в голове

вкарани в целта на съперника, доколкото физически тя вече е станала точно такава?