Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

Архиканцлер, така че се боя, че в продължение на мача аз ще съм, тъй да се каже, този

който - той малко се поколеба - ще има думата.

- В този университет, нали разбирате, съществува йерархия, Стибънс?

- Да, сър, а това е ритнитопковски мач. Както беше установено, процедурата се

състои в това аз да поставя топката на земята и след сигнал със свирката всяка страна

ще се опита да вкара топката в целта на противниковата страна, като същевременно се

старае да предотврати влизането на топката в тяхната собствена цел. Това ясно ли е?

- На мен си ми е съвсем ясно, - каза Завеждащият катедра Неопределени

Изследвания под хор от утвърдително мърморене.

- Независимо от това настоявам преди срещата да свирна със свирката.

- Разбира се, г-н Архиканцлер, стига след това да ми я върнете. Аз съм

разпоредителят на тази игра.

Той предаде свирката.

Първият опит на Ридкъли да я надуе остави без подслон един паяк, живял там

безпроблемно, макар и без много удобства в продължение на последните двадесет

години и го запрати в брадата на Професора по Природонаучни Изследвания, който

случайно минаваше наблизо. Вторият опит откърти вкаменилото се бобче от нея и

въздухът отекна на втечнен бронз. А после...

Ридкъли се смрази. Лицето му скорострелно почервеня от врата нагоре. Звукът

от следващото му вдишване беше като божествено възмездие. Туловището му се

разшири, очите му се стесниха като върхове на игли, над главата му удари гръм и той

изрева:

- КАК МОЖАХТЕ ПАК ДА СИ ИЗПОЗАБРАВИТЕ ЕКИПИТЕ БЕ

ПИШЛЕМЕТА НЕЩАСТНИ?!

Огньове на св.Елм забумтяха по цялата свирка. Небето притъмня и ужас обзе

всички присъстващи, когато времето се върна назад и пред тях се изправи гигантският, маниакално кряскащ Евънс Раирания. Същият, който бе вдъхновил онези несръчно

скалъпени извинителни бележки от майка ти, същият онзи ентузиаст на дългото бягане

в лапавицата и поборник на общите душове като средство за преодоляване на

срамежливостта след подрастващите, същият онзи, който ако не си донесеш

подходящата екипировка, те кара да ИГРАЕШ ПО БЕЛИ ГАЩИ. Достопочтени

магьосници, които десетилетия наред се бяха изправяли лице в муцуна срещу най-

коварни чудовища се тресяха в позорен юношески страх докато крясъците

продължаваха ли продължаваха, докато не секнаха също толкова внезапно, колкото

бяха започнали.

Ридкъли падна ничком в тревата.

- Извинявайте за това, - сниши жезъла си д-р Хикс - Донякъде това беше зло

дело, естествено, но съм сигурен, че ще се съгласите, че беше необходимо предвид

обстоятелствата. Пръстенът с черепа, нали се сещате? Университетският устав? А ако

изобщо съм виждал случаи на обладание от артефакт, това беше възможно най-

очевидният такъв.

Насъбралите се магьосници, чиято студена пот вече беше започнала да се

изветрява, закимаха мъдро. О, да. С прискърбие, съгласиха се те, наистина си бе

необходимо. За негово собствено добро, съгласиха се те. Трябваше все някой да го

направи, съгласиха се те. А после това заключение беше подтвърдено и от самия

Ридкъли, след като отвори очи и каза:

- Това пък по демоните какво беше?

97

- Ъъ, душата на Евънс Раирания, струва ми се, г-н Архиканцлер, - обясни

Пондър.

- А кой ме халоса?

Всеобщо пристъпяне от крак на крак и мърморене извести, че в резултат на

демократично разбирателство бе решено, че най-добре на въпроса би могъл да отговори

д-р Хикс.

- Това беше допустимо предателство в рамките на университетския устав, сър.

Бихте ли имали нещо против да прибера свирката в Мрачния Музей, ако никой не

възразява?

- Така де, така де, - одобри Ридкъли - Браво, бе човек. Вижда проблема и го

решава от раз.

- Мислите ли, че може да ми бъде позволено едно злобно подхилване, сър?

Ридкъли се освести.

- Не. Ще трябва да се откажем от тази свирка, господин Стибънс. А сега, господа, да се захващаме с играта.

И така, след още някое време разтакаване, започна първият ритнитопковски мач

в Невиждания Университет от десетилетия насам. Незабавно, поне от гледна точка на

Пондър Стибънс, изникнаха най-разнообразни проблеми. Най-неотложният беше, че

всички магьосници бяха облечени като магьосници, което ще рече, че всички си

приличаха. Пондър се разпореди единият отбор да играе без шапки, което предизвика

допълнително дърлене. След което този проблем беше задълбочен от обстоятелството, че имаше толкова много сблъсъци, че и официално носещите шапките си все си ги