Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

Гленда понечи да пита защо пък, но понеже устата и беше пълна със шери

използвано като противопритеснително средство, тя остави това попълзновение да

мине ей така.

Мадам наблюдаваше Жулиета критично, подпряла с едната си ръка лакътя на

другата.

- Да, това е. Но имах предвид по-бавно, все едно не бързаш да стигнеш до

някъде си и не ти пука, - заинструктира я Мадам - Представи си, че си волна птичка в

небето, рибка в морето. Носи света като одеяние.

- Вярно бе, - рече Жулиета и почна отначало.

Още преди Жулиета да беше минала и половината от разстоянието за втори път, Пепе избухна в сълзи:

- Къде е била тя досега? Къде се е обучавала? - писна той, или предположително

тя, пляскайки се по бузите и с двете си ръце - Вземай я на мига!

- Тя вече има добра и сигурна работа в университета, - намеси се Гленда.

Шерито също се намеси като каза: „От-време-на-времето още не е свършило.

Недей да разваляш всичко!”34

Мадам, която определено имаше инстинкти за тези неща, сложи ръка на рамото

и:

- Проблемът с джуджешките момичета е, нали разбирате, че повечето от нас

малко се срамуват да станат център на внимание. Освен това трябва да имам предвид и

че джуджешкото облекло доказано събужда интерес и сред някои млади човешки

същества с определена умствена нагласа. Дъщеря ви е човешко същество... - Мадам се

обърна закратко към Жулиета - Човек си, нали, скъпа? Намирам, че е полезно да се

провери.

Жулиета, явно втренчена жадно в някакъв нейн си свят само кимна

въодушевено.

- Прекрасно, - караше нататък Мадам - А тя не само, че е неимоверно добре

сложена и се движи като сбъдната мечта, а и не е твърде много по-висока от

средностатистическото джудже. А и откровено казано, миличко, някои дами биха

мечтали да са малко по-височки отколкото са. Е, тук може и малко да преувеличавам, но пък тази походка, просто нямам думи. Джуджетата имат бедра, няма спор, но рядко

имат представа за какво са им... Извинявайте, да не би да сбърках нещо?

34 бел.авт.: Джуджетата подхождат към алкохолните напитки без много да се церемонят - бира, медовина, вино, шери... каквото и да е, сипвай пълна халба.

94

Толкова наскоро погълнатата от Гленда четвъртинка литър шери най-накрая

отстъпи пред натиска на нейния гняв:

- Не съм и майка. Аз съм и приятелка.

Мадам и хвърли още един от онези нейни погледи, от които тя имаше чувството, че закратко са и извадили за бегъл оглед мозъка.

- Тогава ще имате ли нещо против, ако платя на вашата приятелка, - тук Мадам

направи пауза - пет долара за да бъде днес мой модел?

„И какво сега?” - обърна се към Гленда шерито - „Цяла вечер се чудиш до какво

ли ще те доведа и ето. Харесва ли ти гледката? И сега какво ще правиш?”

- Двайсет и пет долара, - каза Гленда.

Пепе пак се плясна по бузите и изкряска:

- Да! Да!

- Плюс отстъпка за пазаруване в магазина, - добави Гленда.

Мадам я изгледа продължително и накрая каза:

- Извинете ме за момент.

Тя взе Пепе под ръка и го заведе забързано към един ъгъл. Гленда не можа да

чуе нищо, защото някой наблизо занитваше някакви дрехи, а друг някой имаше

истерия. Накрая Мадам се върна насилено ухилена и следвана от Пепе.

- Имам да започвам шоу точно след десет минути, а най-добрият ми модел си е

изпуснала кирката върху крака. По-нататъшни ангажименти обаче ще се договарят

допълнително. И ще престанеш ли, моля те, да ми подскачаш така, Пепе?

Гленда примигна. „ Не мога да повярвам, че току-що направих това ”, - мислеше

си тя - „ Двадесет и пет долара само за да облече някакви дрехи! Та това е повече

отколкото аз печеля за месец! Това просто не е редно! ” А шерито и каза: „И какво

точно му е нередното? Ти примерно за двадесет и пет долара би ли облякла метална

ризница, с която после да се изтъпанчиш пред цяла зала непознати?” Гленда потръпна. „ Разбира се, че не ”, - ужаси се наум тя.

„Е, тогава за какво си говорим?”, - изтъкна и шерито.

„ Но всичко ще завърши със сълзи ”, - помисли си Гленда.

„Не, само казваш така, защото част от теб си мисли, че така било трябвало”, -

възрази шерито - „Много добре знаеш, че има далеч по-лоши неща, които едно момиче

би могло да направи за двадесет и пет долара, от това да облече някакви дрехи. Да ги

свали например.”

„ Но какво ще кажат съседките? ” - беше последният отчаян аргумент на

Гленда.

„Да духат супата”, - каза шерито - „А те и без друго няма как да разберат, нали