Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

застанала на входа и се оглеждаше, Гленда почувства облекчение, че тук имаше и други

човешки същества. Фактически за нейна изненада те даже не бяха малко. Една от тях, човешка девойка на стоманени токчета петнадесет сантиметра високи се плъзна към

тях сякаш привлечена от магнит. А като се има предвид количеството железа по нея, тя

надали би могла просто така да подмине безгрижно един магнит. Тя носеше поднос с

питиета.

- Заповядайте моля: черна медовина, червена медовина и бяла медовина, -

провъзгласи тя и после понижи глас с няколко децибела и три социални класа - Ама

червената медовина всъщност е шери и всичките джуджешки дами само такава пият.

Не искат да се налага да лочат.

- Ще трябва ли да плащаме за това? - разтревожи се Гленда.

- Безплатно е, - успокои я момичето, след което посочи на подноса си купичка

малки черни неща, всяко със забучена в него коктейлна сламка и без особена надежда

предложи - Опитайте и плъхски плодове.

Преди Гленда да успее да я спре, Жулиета си взе едно и ентусиазирано го

задъвка.

- От коя част на плъха е този плод? - поинтересува се Гленда.

Момичето с подноса не я погледна в очите като отговори:

- Е, нали сте чували за овчарска баница?

91

- Знам дванадесет различни рецепта, - информира я Гленда в изблик на рядко

самодоволство.

Което всъщност беше лъжа. Тя надали знаеше повече от четири, защото какво

толкова може да се стори с месо и картофи, но искрящото метално великолепие

наоколо и лазеше по нервите и тя почувства нуждата да покаже, че и тя е не коя да е. И

тогава я огря:

- О, да не би да имате предвид традиционната овчарска баница, която се прави

от...?

- Опасявам се че да, - отвърна момичето - Но са много популярни сред дамите.

- Не взимай повече, Жу, - бързо се разпореди Гленда.

- Ма те са много хубави, - оплака се Жулиета - Не може ли още едничко?

- Добре, ама само едно, - склони Гленда - Колкото да закръглим плъха.

Тя самата си взе шери, а момичето, което с грижливо балансиране съумя да

направи три различни неща с две различни ръце, и връчи гланцирана диплянка.

Гленда я прегледа и установи, че първоначалното и впечатление е било напълно

вярно. Заведението беше толкова скъпо, че не посочваше цената на нищо. Винаги

можеш да си сигурна, че ще е страшно скъпо, когато не ти казват цените. Няма какво да

го гледаш, то все ще ти изсмуче надницата през очните ти ябълки. Безплатно пиене

значи? Да бе.

Като нямаше какво друго да прави, тя огледа останалото множество. Всички тук, като се изключи растящото и, наистина, доста многобройно човешко присъствие, бяха

брадати. Всички джуджета бяха брадати. Това си беше част от това да си джудже. Тук

обаче брадите бяха малко по-фини, отколкото можеше да види човек обикновено из

града, а можеха да се видят и някои експерименти със студено накъдряне или връзване

на опашки. Вярно, имаше множество рудничарски кирки, но всичките прибрани в

много луксозни калъфи, като че ли собственичката им би могла да мерне обещаваща

въглищна жилка както си отива да понапазарува и просто не би могла да се сдържи.

Тя сподели тази си мисъл с Жулиета, която обаче посочи към краката с

внушителни токчета на поредната клиентка и изтъкна:

- К’во? И да си скапе тея невероятни ботушки? Ма те са Усойничко

Цепишлемки, без майтап! Пет стотака на парче, а трябва и шест месеца да си чакаш

реда!

Гленда не можа да види лицето на собственичката на обувките, но нямаше как

да не види промяната в езика на тялото. Намек за надуване, видим дори и в гръб. Добре

де, помисли си тя, ако речеш да похарчиш целия годишен доход на едно трудово

семейство за чифт ботушки, сигурно ще ти е приятно все някой да забележи.

Като наблюдаваш хората обаче е лесно да забравиш, че и хората наблюдават теб.

Гленда не беше много висока, което значеше, че от нейна гледна точка джуджетата не

бяха чак толкова ниски. И тя видя, че ги приближават доста решително две джуджета, едното от които беше извънредно изразено в талията и носеше доспехи, толкова

изящно изковани и орнаментирани, че да влезеш с тях в битка би било акт на

художествен вандализъм. Като проговори, той (не трябваше да се забравя, че всяко

джудже беше „той” освен ако то не обявеше нещо друго) извади глас, звучащ като най-

тъмния и най-скъп вид тъмен шоколад, вероятно и опушен. А ръката, която той

протегна имаше по толкова много пръстени на всеки пръст, че трябваше да се вгледаш