Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

един коридор от там. Тя спихна от облекчение, когато Гленда взе завоя дрънчейки с

празните съдини.

- Всичко ли мина добре? Нещо да се е оплескало? В голяма беля ще се вкарам, само да се е оплескало нещо. Кажи ми, че нищо не се е оплескало!

- Всичко си беше наред, - увери я Гленда и си спечели подозрителен поглед.

- Ама сигурна ли си? Дължиш ми услуга за това!

Законите за запазването и дълженето на услугите са едни от най-

фундаменталните в мулти-вселената. Първият закон гласи: никой не иска само една

услуга; втората молба (след приключването на първата услуга), с предисловието „и ако

не съм твърде нахална...” представлява искане на още една услуга. Ако

гореспоменатата втора молба не бъде удовлетворена, то съгласно втория закон, нуждата от каквато и да е благодарност и отплащане за първата услуга става равна на

нула, така че, по силата на третия закон, направилият услугата не е направил изобщо

никакви услуги, при което се стига до колизия на цялата система от услуги.

По сметките на Гленда обаче, в течение на годините тя е правила множество

услуги, а самата тя дължеше малко. Освен това тя имаше причина да счита, че Моли е

прекарала много добре дошлата и почивка в обятията на приятеля си работещ във

фурната.

- Ще можеш ли да ме вкараш на банкета в сряда вечерта?

- Ще ме извиняваш, но тази, която определя кой ще сервира там, е икономката, -

възрази Моли.

Да бе, и ще определи дългокраките кльощави момичета, помисли си Гленда.

- А и изобщо, защо ти е да се набутваш в това? - продължи Моли - То си е

търчане до припадане за никакви пари, ако си говорим честно. Да де, след такова

голямо събитие изкарваме прилични остатъци, но точно на теб това защо ти е? Всеки

знае, че ти си царицата на остатъците! - тя се запъна, усещайки, колко неловко се бе

получило - Искам да кажа, че всички знаем, колко си добра в правенето на

възхитителна храна, от която винаги почти нищо не остава, - опита се да замаже тя -

Наистина това исках да кажа!

- Не мисля, че си искала да кажеш, каквото и да е друго, - задържа тона си

спокоен Гленда, но след малко пак го повиши добавяйки - А за услугата мога да ти се

отплатя още сега! Имаш два брашнени отпечатъка от ръце на дупето си!

Погледът, който и беше върнат не беше голяма победа, но пък дават ли ти дръж.

Въпреки това, цялата тази странна сцена, за която тя беше сигурна, че ще има да

съжалява, и беше отнела твърде много време. А имаше работи за уреждане в Нощната

Кухня.

След като се затвори вратата зад необичайно прямата прислужница, Ридкъли

многозначително кимна към Пондър:

- Е добре, господин Стибънс. Цялото време докато аз си приказвах с нея, вие не

откъсвахте поглед от тавмометъра си. Изплювайте камъчето.

- Нещо доста заплетено е, - запъна се Пондър.

- А аз пък да си мисля, че зад цялата тази работа с амфората бил стоял Ветинари,

- омърлуши се Ридкъли - Трябваше да се сетя, че той никога не е толкова неизтънчен.

- О, аз от самото начало предположих, че ще стане нещо такова, - обади се

Лекторът по Съвременни Руни.

89

- Именно, - присъедини се и Завеждащият катедра Неопределени Изследвания -

И на мен ми мина през ума, още когато за пръв път го зърнах във вестника.

- Господа, - изхъмка Ридкъли - Направо ми скрихте топката, като ви гледам, как

точно в момента, когато ми дойде идея, каква е работата с нещо си, и вие се оказва че

сте го знаели от по-преди. Направо съм изумен.

- Извинявайте, - намеси се д-р Хикс - но аз си нямам абсолютно никаква

представа, какви ги говорите.

- Ама ти си загубил досега със света! Прекарваш твърде много време в

подземията, драги ми господине! - каза му строго Лекторът по Съвременни Руни.

- И това е защото вие не ми давате да излизам достатъчно често! А нека ви

напомня, че ми се налага да поддържам жизненоважен рубеж на космическа защита на

това учебно заведение с персонал числящ точно едно лице? Добре де, като казах лице...

но там е работата, че и той е умрял!

- Чарли ли имаш предвид? Спомням си го аз стария Чарли, но добре си бачка, -

каза Ридкъли.

- Да, но постоянно се разглобява, - въздъхна Хикс - Старая се да ви държа в

течение чрез месечните ми отчети. Надявам се, че ги четете...

- Кажете ми, д-р Хикс, - прекъсна го Пондър - да сте изпитали нещо необичайно

докато тази млада дама ни говореше толкова красноречиво?

- Ами да, разбира се, за момент имах много приятни спомени за баща ми.