Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

внимателно за да разбереш, че това не е бойна ръкавица. Освен това тя беше тя, тук

Гленда беше сигурна: този ми ти шоколад беше нещо твърде богат и сочен.

- Колко се радвам, че можахте да ни посетите, милички, - проговори тя и

шоколадът се заразтапя - Аз съм Мадам Фашкие. Тъкмо се чудех, дали не бихте могли

92

да ми помогнете? Иначе и не бих си помислила да ви безпокоя, но аз съм, както се

изразявате вие хората, натясно.

Всичко това, за най-голямо раздразнение на Гленда беше адресирано до

Жулиета, която си хапваше плъха като че ли и беше за последно, което

предположително си беше така за плъха. Жулиета се изкиска.

- Тя е с мен, - обяви Жулиета, и без да иска добави - Мадам ли?

Мадам махна пренебрежително с другата си ръка посред блясъка на още

пръстени:

- Този салон юридически погледнато си е мина (златна надявам се), а това

означава, че съгласно джуджешкия закон аз съм кралят на мината и в нея моята дума е

закон. И в качеството си на Крал аз постановявам, че съм Кралица. Джуджешкият закон

пука и трещи, но все пак не е нарушен.

- Е, тогава, - започна Гленда - ние... Ей ти!

Това беше отправено към по-тънкия спътник на Мадам, който всъщност беше

извадил шивашки метър и се суетеше около Жулиета.

- Това е Пепе, - представи го Мадам.

- Добре, ама ако ще си позволява такива волности, само се надявам да е жена, -

заяви Гленда.

- Пепе ... си е Пепе, - отвърна спокойно Мадам - Него и без друго няма как да го

промениш, или нея. Това лепене на етикетчета може да е толкова подвеждащо, или

поне аз така го усещам.

- Особено пък вашите етикети, както не пишете на тях цени, - изръси Гленда, просто защото беше твърде изнервена.

- Ах, да, тези неща си се забелязват, - Мадам подмигна така обезоръжаващо, че

още малко да разтопи железарията наоколо.

Пепе изгледа възбудено Мадам, която продължи:

- Питам се, дали вие, дали тя... дали и двете няма да възразите да ни съпроводите

зад кулисите? Въпросът е малко деликатен.

- Ооо, да, - незабавно възкликна Жулиета.

Изсред множеството се материеализираха като че от нищото още човешки

момичета и внимателно отвориха път към задната част на грамадното помещение, по

който Мадам заплава като че ли задвижвана от невидими сили.

Гленда почувства, че изведнъж ситуацията и се е изплъзнала от ръцете, но

шерито беше добре дозирано и сега и нашепваше: „Що не даваш от време на време на

ситуацията да ти се изплъзва? Или поне веднъж, а?” Тя нямаше представа, какво ще да

е очаквала оттатък позлатената врата в далечния край на залата, но определено не беше

очаквала пушеци, огньове, крясъци и някой разпищял се в единия ъгъл. Изглеждаше

като стоманолеярна посред нашествие на клоуни.

- Минавайте, минавайте. Да не ви безпокои всичко това, - говореше Мадам -

Винаги е така като има шоу. Нерви, нали разбирате. То и без друго всички в този

бизнес са под ниско напрежение, а с микроризницата поначало си го имаше този

проблем. Новост си е, нали разбирате. Според джуджешкия закон би трябвало да е

маркирана на всяко звено, но това би било не само кощунствено, но и изключително

трудно за постигане.

Излиза значи, че зад сцената Мадам става малко по-малко шоколадена и малко

по-приземена.

- Микроризница! - възкликна Жулиета, все едно и бяха показали пътя към

нечувани богатства.

- Вие знаете, какво е тя? - учуди се Мадам.

- То тя за друго не говори, - оплака се Гленда - А не спира да говори.

93

- Е, то си е невероятно нещо, - каза Мадам - Меко почти като плат, несъмнено

по-добро от кожата...

- ... и не жули, - довърши Жулиета.

- Което винаги е от значение за по-традиционното джудже, което не би облякло

плат, - разправяше Мадам - Тези стари племенни обичаи, как само ни задържат в

миналото, задръжки са си и толкоз. Ние се измъкваме от мината, но някак си повличаме

и част от мината с нас, където и да отидем. Ако можеше да стане по моему, коприната

щеше да се прекласифицира като метал. Как се казвате, госпожице?

- Жулиета, - отговори автоматично Гленда и се изчерви.

Ама че това си беше чисто и просто майчинска изцепка. Още малко ще вземе да

накара някого да наплюнчи кърпичката си и да избърше с тази кърпичка лицето на този

някой. Девойката с питиетата ги беше последвала и избра точно този момент да

подмени празната чаша от шерито на Гленда с пълна.

- Ще имаш ли нещо против само за мъничко да повървиш натам насам, Жулиета? - помоли Мадам.