Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- Виж ги само, гледаш ги целите бляскави и префинени, а отзаде всичко тъне в

кал и боклуци, нали мило? - чу се глас в тъмнината - Ти като гледам си от онези дами, които ще познаят една метафора само като те зяпне.

- Нещо такова, - измърмори Гленда - Кой е тоя дето пита?

Оранжева светлинка проблясна и се изгуби в мрака. Някой пушеше цигара в

тъмното.

- Навсякъде е все същото, душко. Ако имаше награда за най-назадниково

положение и разположение, борбата за първото място щеше да е наистина жестока.

Виждал съм аз навремето някой друг дворец и всичките са все същото: отпреде

колонади и знамена, а накъм задницата слугински стаички и тръболяци. Какво ще

кажеш да ти досипя? Не може да се размотаваш така наоколо с празна чаша, тук хората

не правят така.

От по-прохладния въздух тя започна да се поосвестява. В ръката и наистина

имаше празна чаша.

- Какво беше това питие?

- Значи, ако това беше някое друго парти, сигурно щеше да е най-евтиното

шупнало вино, което успееш да прецедиш през чорап. Мадам обаче не ще ментета.

Това тук си е самата истина. Шампанско.

- Какво? А аз си мислих, че него го пият само разни светлости и сиятелства!

- Не бе, душа, само хора червиви от пари. Е, понякога то си е същото.

Тя се вгледа по-внимателно и ахна:

- Какво? Ама ти Пепе ли си?

- Същия, бе душа.

- Но ти изобщо не си... не си... - тя трескаво заразмахва ръце.

- Сега не съм на работа, бе душа. Няма що да се грижа за... - той заразмахва ръце

също толкова трескаво - Тук имам една бутилчица само като за нас с теб. Да си я

делнем, а?

- Ами аз трябва вече да се връщам при...

- Що бе, душа? За да и трепериш като някоя дърта квачка ли? Остави я малко на

мира, бе душа. Тя е като пате за пръв път видяло гьол.

В тъмнината Пепе изглеждаше по-висок. Може би заради езика му или заради

това, че не се суетеше. Да не говорим че до Мадам всеки ще изглежда дребен. Той

обаче беше като че ли целият направен от жили.

- Ама нещо може да и се случи!

Пепе я озари с една усмивка:

- Ами че да! Но сигурно няма. От мен да знаеш, тя ни продаде куп

микроризница, без майтап. Казах аз на Мадам, че имам добро предчувствие. Пред нея

се отваря невероятна кариера.

102

- Не, тя си има добра, стабилна работа в Нощната Кухня при мен, - възрази

Гленда - Парите може и да не са много, но пък ти ги дават всяка седмица. В кърпа

вързани, а и няма да си загуби работата, ако се намери някоя по-хубава.

- Кукличките, нали? Като слушам някъде край улица Ботни35, - каза Пепе -

Сигурен съм. Не е чак толкова зле, доколкото си спомням. Тамошните не ме биеха

толкова, ама като му теглиш чертата все същата каца раци.

Гленда беше шашната. Тя беше очаквала гняв или снизхождение, но не и такова

подхилване.

- Да ти кажа, много нещо знаеш за града като за джудже от Юбервалд.

- Не бе, душа, знам много за Юбервалд като за хлапе от Лобин Клаут, - парира

гладко Пепе - Пресечка „Разкапано Сирене”, ако сме съвсем точни. Тукашно момче съм

си. Не винаги съм бил джудже, нали разбираш. Не бях, но станах.

- Ама как? Как е възможно това?

- Е да де, не е като да са пуснали обява. Но може, стига да познаваш когото

трябва. А Мадам знаеше когото трябва, ха, знаеше тя каквото трябва за когото трябва.

Не беше голям зор. Е трябва да вярваш в туй онуй, да спазваш туй онуй и, разбира се да

откажеш къркането... - той се усмихна когато погледът и прикова чашата в ръката му и

продължи - По-кротко бре душа, тъкмо щях да добавя „когато не съм на бачкане”, а

бачкането си го бива. Няма значение дали правиш крепеж на рудник или занитваш

кринолин, важното е, че да си майстор пикльо е просто тъпо. А поуката от всичко това

е, че или грабваш живота за гушата или си затъваш в кацата раци.

- О нали, лесно е да се приказва така, - наежи се Гленда чудейки се какво общо

имат с цялата тази работа раците - Но в истинския живот хората си имат отговорности.

Може и да нямаме лъскави професии за много пари, но това от което се нуждаят хората

са истинските професии! Мен щеше да ме е срам да продавам ботуши за по

четиристотин долара парчето, каквито могат да си позволят само някакви богаташи.

Какъв му е смисълът на това?

- Е, не може да не признаеш, че това прави богаташите по-малко богати, - чу тя

иззад гърба си шоколадовия глас на Мадам, която като много други едри хора можеше

да се движи тихо като балон, на какъвто приличаше - Не е зле като за начало, нали? А