Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

За вкъщи Гленда и Жулиета взеха тролобус, което беше поредната чудовищна

екстравагантност, но все пак, разбира се, Гленда носеше повече пари отколкото беше

виждала досега накуп. Беше натъпкала банкнотите в сукмана си, по метода на Мадам, откъдето те май излъчваха собствена топлина. Возенето на трол си беше безопасно.

Ако на някой му скимне да халоса трол в гръб, ще му се наложи да използва цяла къща

на прът.

Жулиета се беше смълчала. Това озадачи Гленда, която беше очаквала тя да

изригне като цял фонтан от сапунени мехури. Мълчанието обаче изнервяше.

- Виж сега, знам, че беше страхотно преживяване, - заговори Гленда - но да

показваш разни дрехи не е като да е като истинска работа, нали така?

Разбира се, за истинските работи ти плащат много по-малко, помисли си тя.

Това пък откъде беше дошло? Жулиета си държеше устата затворена, а тролът

все още беше покрит с високопланински лишеи и речникът му беше само от

едносрични думи. От мен си е дошло, помисли си тя. Става дума за мечти, нали така?

Е, тя е една мечта. Не ще и дума, тази микроризница е голямо нещо, но Жу я накара да

блесне. А аз какво да и кажа? Виж какво, ти помагаш в кухнята. Вършиш си работата, стига да не се размечтаеш много, но изобщо не знаеш как да водиш сметки или да

110

съставиш седмично меню. Какво ще да правиш без мен? Как ще се оправиш в разни

чужбински места, където народът е един такъв?

- Ще трябва да ти отворя банкова сметка, - каза тя на глас - Това ще бъде нашата

малка тайна, нали? Няма ли да е чудесно да си имаш нещо скътано?

- А ако Тате не знае, че зех тея мангизи, няма да ми ги гепи и да ги пропикае в

някой заден двор, - каза Жулиета вдигайки поглед към тържественото и невъзмутимо

лице на трола.

Ако Гленда знаеше как да каже „Pas devant le troll”, щеше да го каже. Но си беше

вярно: г-н Столоп държеше всички семейни доходи да се сливат в един фонд, а именно

в джоба му, след което те се преливаха в наливане заедно с приятелите му в бара „Пиле

& Зеле” и в крайна сметка биваха окончателно изливани във вмирисания двор зад бара.

Така че Гленда се ограничи само с:

- Аз не бих се изразила точно така.

Пльонг! Пльонг!

Новата топка си беше същинска магия, няма ала бала. Отскачаше и се връщаше

в чакащата я ръка на Трев, като че по собствена воля. Той насмалко да рискува да и

тегли един шут, но зад него, Лут и топката вече се беше събрало цяло шествие

любопитни улични хлапетии, така че стореше ли това, гарантирано нямаше да я види

повече.

- Ама наистина ли си наясно, как работи това? - обърна се той към Лут.

- О, да, Господин Трев. То е много по-просто отколкото изглежда, въпреки че по

многоъгълниците ще трябва доста да се поработи, но като цяло...

Една ръка тупна на рамото на Трев.

- Я, ама това бил Трев Младонадеждов, - каза Анди - С неговия малък любимец, който е по-трудно да утрепеш и от хлебарка, както гледам. Нещо се мъти, нал’тъй, Трев? А ти с’а ще ми кажеш какво. Ей, какво си хванал?

- Не сега, Анди, - заотстъпва Трев - Късмет извади, че не свърши в Тръшкалника

с господин Едното Дръпване да ти взима мярка за конопено шалче.

- Аз ли? - изуми се най-невинно Анди - Че аз нищо се съм сторил! Да не съм аз

виновен, какви ги върши някой смотан Столоп. Да но нещо става с ритнитопката, нал’тъй? На Ветинари му се иска да прецака всичко.

- Що просто не ме оставиш на мира? - отвърна Трев.

Зад Анди се беше насъбрала по-голяма шайка от обикновено. Напоследък братя

Столоп благоразумно бяха спестили на улиците присъствието си, но хора като Анди

винаги ще си намерят последователи. Както се казваше, по-добре е да си до Анди, отколкото право пред него. А с Анди човек никога не знае, кога той просто ще...

Само за миг абордажната сабя беше изтеглена. Такъв си е Анди. Каквото и да

сдържаше вътре в него предвечната ярост, винаги можеше да се изключи просто ей

така. И ето го острието, на което беше изписано бъдещето на Трев, с много кратки

думи. И то спря посред въздуха, а гласът на Лут изрече:

- Уверен съм, че бих могъл да натисна достатъчно силно, че да приведа костите

ви в трошливо-течно състояние, Анди. Човешката китка съдържа двадесет и седем

кости. Искрено съм убеден, че с незначителен допълнителен натиск бих могъл да

приведа в негодност всяка една от тях. Въпреки това бих искал да ви дам шанса да

преосмислите настоящите си намерения.

Лицето на Анди беше смес от най-различни цветове: пребледняло почти до