Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

Те изкряскаха „Оук! Оук!” и отлетяха в мрака.

Трев набързо офейка подмокрен обратно в дюкяна. Проклетият му град с всеки

ден ставаше все по-шантав.

След това времето за Трев потече бързо, и всяка секунда до една вонеше на сяра.

Досега беше виждал как Лут оклепва свещи, но онова беше охлювско размотаване в

сравнение със скоростта, с която сега се кроеше кожата. Но това не беше плашещо, това си беше нормално за Лут. Плашещото беше, че той не мереше нищо. След някое

време Трев не можа да издържи повече, спря да се подпира на една от стените, посочи

едно от многоъгълните парчета кожа и попита:

- Колко му е дължината на това?

- Четиридесет и девет и две десети милиметра.

- Откъде знаеш като не си го мерил?

- Измерих го, на око. Това е умение. Може да се научи.

- И то те прави да струваш?

- Да.

- А кой казва, че е така?

114

- Аз.

- Ето го, Господин Лут, още топличко, - пристигна от задната стая на дюкяна

Гльонг носейки нещо, на външен вид като че измъкнато от някакво животно, което, човек можеше само да се надява, ако мисли доброто на животното, понастоящем да е

мъртво.

- Естествено, ако имах повече време, можех да го направя по-добре, - продължи

той - но само като го надуете през ей тая тръбичка...

Трев само гледаше в захлас, когато изневиделица му хрумна, че за целия си

живот е направил само някоя друга свещ и купища простотии. Колко ли струваше

самият той?

Пльонг! Пльонг!

Две надути топки, мислеше си Трев, но все пак изръкопляска, когато Лут и

Гльонг си стиснаха ръцете, а после, докато те още се възхищаваха на творението си, той закри с гръб един тезгях, пошари с ръка по него и сви една кама.

Той не беше крадец. Е, по някой плод от някоя сергия, което всички знаят, че не

се брои, или да бръкне в джоба на някое конте, което си е само преразпределение на

благата, както също беше ясно на всички, а и нали като намериш нещо, което и така си

изглежда като загубено, та, еми, нали все някой ще си го прибере, та защо този някой

да не си ти?

Вярно, че от оръжия хората си умираха, често поради причината, че размахваха

такова. Но нещата бяха отишли твърде далече. Той беше чул, как се пукат костите на

Анди, а Лут го беше повалил на колене без даже да се изпоти. И имаше две причини

незабавно да се вземат предпазни мерки. Първата беше, че докараш ли веднъж Анди до

падане, най-добре да се погрижиш той да не стане повече, защото иначе пак ще ти

дойде с кървясали очи. А втората и по-лошата беше, че точно сега Лут го плашеше

повече и от Анди. С Анди той поне знаеше кое как е...

Всеки хванал по топка, те забързаха обратно към университета, като Трев

бдително оглеждаше покривите по пътя им.

- Да се чудиш и маеш, - заговори по някое време той - какво ли няма по

покривите на тоя град. Одеве, знаеш ли, там имаше двечки такива едни, като вампири.

- А, те ли? Те работят за Милейди. Тук са за защита.

- Чия? - поиска да знае Трев.

- Недейте да се безпокоите за тях.

- Да бе! А знаеш ли к’во още по-странно стана одеве? - продължи Трев, когато

вече зърнаха университета - Ти предложи на това джудже петнайсе кинта, а той изобщо

не се запазари. Че то това си е нечувано. Трябва да е от магията на Пльонг !

- Да, но аз всъщност му дадох двадесет долара, - каза Лут.

- Че защо? Той нали не е поискал повече.

- Не, но свърши добра работа, а допълнителните пет долара ще го възмездят

повече от достатъчно за камата, която му откраднахте, докато ви бяхме обърнали гръб.

- Нищо подобно не съм правил! - отрече разпалено Трев.

- Забелязах вашия автоматичен, несъзнателен и зареден като на пружина

отговор, Господин Трев. Също както и вида на камата на тезгяха, не след дълго

последвана от отсъствието и на същото място. Не съм ядосан, защото видях как съвсем

благоразумно метнахте злощастната абордажна сабя на г-н Изцепков през дувара, освен

това разбирам разтревожеността ви, но въпреки това съм длъжен да изтъкна, че това

беше кражба. Така че ще ви помоля като мой приятел, на сутринта да върнете камата.

- Но така той ще има хем пет долара хем кама, - въздъхна Трев - Е, поне

изкярихме по някой долар, - завърши той като влязоха в университета през задния вход.

115

- Да, и все пак не, Господин Трев. Вие ще занесете останалите пет долара и тази

доста мърлява но все пак автентична квитанция за двадесет и пет долара на Господин

Стибънс, който си мисли, че от вас добро няма да излезе, и с това си действие ще го