Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

посиняване и побесняло почти до ярко алено. Той се опитваше да изтръгне ръката си, но Лут си стоеше все така спокоен и съвършено неподвижен.

- Дръжте го! - изпъшка той на света като цяло.

111

- Позволете ми с най-голямо съжаление да ви напомня, господа, че имам още

една ръка, - спомена Лут.

И сигурно беше натиснал повече, защото Анди изстена и ръката му застърга по

дръжката на оръжието му.

Както му беше твърде добре известно на Трев, Анди нямаше приятели, а само

следовници. Те виждаха поразения си водач и виждаха Лут, виждаха също така

пределно ясно, че Лут не само че има свободна ръка, но и какво е способен да извърши

с нея. Никой от тях не помръдна.

- Отлично, - продължи Лут - Вероятно това тук не е било нищо повече от

прискърбно недоразумение. А сега ще отпусна хватката си точно колкото да ви е

достатъчно да пуснете сабята, г-н Анди, ако обичате.

Последва още едно изпъшкване от страна на Анди и дрънчене на хвърлена на

паважа абордажна сабя.

- А сега, моля да ни извините, Господин Трев и аз ще продължим по пътя си.

- Вземи проклетата му сабя! Не я оставяй тая сабя на земята, - развълнува се

Трев.

- Сигурен съм, че г-н Анди няма да тръгне след нас, - рече Лут.

- Абе ти полудял ли си? - възкликна Трев, наведе се, грабна сабята и рече

задъхано - А с’а го пускай и да бягаме.

- Много добре, - отвърна Лут.

Този път сигурно беше натиснал още по-силно, защото Анди рухна на колене.

Трев дръпна Лут и го повлече през постоянната градска навалица.

- Ама това е Анди, бе, - заобяснява той, карайки го да побързат - От Анди логика

не чакай. Не чакай да „осъзнае грешките си”. Изобщо не търси смисъл, като е тръгнал

Анди след тебе. Чат ли си? И хич не се мъчи да му приказваш, като че е човешко

същество. А с’а бързо с мен и не изоставай.

Джуджешките дюкяни вървяха добре тези дни, предимно защото осъзнаваха

първото правило на търговията, а именно: Аз имам стока за продан, а парите са у

клиента. Аз трябва да се докопам до парите, а, за съжаление, това означава клиентът да

се докопа до стоката ми. За която цел, следователно, не бива да казвам неща от рода на:

„Това на витрината ни е последното и не можем да ви го продадем, защото иначе как

хората ще разберат, че го имаме за продан”, или „Аз къде да си ги държа тея неща, по

рафтовете ли?”, или „Може и да ни го докарат в сряда”, или пък „Писна ми да

обяснявам на всички, че за тея неща няма никакво търсене”. Аз ще гледам да осъществя

продажба с всички достъпни средства освен физическо насилие, защото без продажби

само заемам напразно мястото.

Гльонг Снорисон живееше според това правило, макар и да не обичаше особено

хората, предразположение спохождащо мнозина, на които им се налага да имат работа

с населението за по-продължително време. А двамата души от отсрешната страна на

тезгяха му го изнервяха. Единият беше мъничък и на пръв поглед безопасен, но нещо

толкова дълбоко в психиката на Гльонг, че сигурно беше наслоено в гените му, го

тревожеше. Другият навле... клиент беше почти хлапе и следователно беше напълно

вероятно да извърши престъпление.

Гльонг реагира на ситуацията като се престори, че не разбира какво му говорят и

като замървори тъпи обиди на матерния си език. Рискът от това - кажи го никакъв.

Само Стражата учеше джуджешки, така че той доста се изненада, когато

обезпокоително безопасният тип му заговори на по-добър Лламедоски джуджешки

отколкото и самият Гльонг го говореше в последно време: 112

- Подобна неучтивост към любезни непознати посрамва брадата ти и изтрива

писанията на Так, о древни търговецо.

- К’во му каза? - полюбопитства Трев, когато Гльонг се заскъсва да се извинява.

- А, просто традиционен поздрав, - отвърна Лут - Би ли ми подал топката, ако

обичаш?

Той я взе и я тупна в пода.

Пльонг!

- Предположих, че би могло да ви е известно, как се прави жупелирана гума?

- Ама това беше мойто... на дядо ми името, - запелтечи Гльонг.

- О, добра поличба значи, - намеси се бързо Трев, хвана топката и пак я запрати

в пода.

Пльонг!

- Аз мога да скроя и съшия външната обвивка, ако вие изработите мехура, -

предложи Лут - а за това ние ще ви заплатим петнадесет долара и ще ви предоставим

лиценз да направите още колкото си искате такива.

- Ще забогатееш като стой ти гледай, - окуражи го Трев.

Пльонг! Пльонг! - подтвърди топката, а Трев добави: