Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

отбор, докато по краищата на игрището танцували наяди, които да вдъхновяват

играчите за по-велики спортни постижения.

- Наяди? - обади се Завеждащият катедра Неопределени Изследвания - Те нали

бяха водни нимфи? Девойки с много тънки влажни дрехи? Защо ще са му на някого да

му се мотаят наоколо? Освен това те не давеха ли моряци като им пееха?

Ридкъли остави замисленото мълчание да увисне за малко във въздуха преди да

го наруши:

- За щастие не мисля, че в наши дни някой ще очаква да играем ритнитопка под

водата.

- Баниците ще изплуват, - отбеляза Завеждащият катедра Неопределени

Изследвания.

- Не задължително, - възрази Пондър.

83

- А какво е положението с облеклото, г-н Стибънс? Да приемем, че има все

някакво?

- Температурите в древността са били по-високи. Мога да ви уверя, че никой

няма да настоява на голота.

Пондър би могъл да забележи тракането, когато момичето с чаената количка

замалко не изпусна една чаша, но беше достатъчно великодушен да не забележи, че е

забелязал. Той продължи:

- Понастоящем екипите на отборите се състоят от стари ризи и къси панталони.

- Колко къси? - поинтересува се Завеждащият катедра Неопределени

Изследвания с известна настойчивост в гласа.

- Не много над коляното, както разбрах, - отговори Пондър - Има ли вероятност

това да създаде проблем?

- Да има. Коленете трябва да са покрити. Общоизвестен факт е, че видът на

мъжки колене може да предизвика у жените масов неконтролируем пристъп на

похотливост.

Откъм количката със закуските пак нещо се раздрънча, но Пондър не му обърна

внимание, защото в момента и неговата глава малко се беше раздрънчала.

- Сигурни ли сте за това, сър?

- Това е установен факт, млади ми Стибънс.

Пондър тази сутрин беше открил сив косъм на гребена си, така че не беше в

настроение да остави такова нещо да мине ей така.

- И в кои точно книги... - започна той, но Ридкъли го прекъсна с необичайна

дипломатичност. Обикновено той обичаше дребните дрязги помежду преподавателския

състав.

- Няколко допълнителни сантиметра, които да ни защитят от стъпкване от тълпи

дами не би трябвало да представляват проблем, нали, господин Стибънс? О-па...

Това последното беше към Гленда, която беше изпуснала две лъжици на килима.

Тя му направи бегъл реверанс.

- Ъ, да... и ще трябва да носим цветовете на университета, - продължи той с

намек за безпокойство.

Ридкъли се гордееше с това, че се отнасяше добре с персонала, и действително

го правеше, когато се случеше да се сети за тях, да но това изражение на интелигентна

изненада на лицето на това закръглено момиче го безпокоеше. Беше все едно някоя

кокошка да му намигне.

- Хъм, да точно така, - продължи той - Добрата стара червена фанелка, каквато

носехме в дните като гребах, с двете големи лататински U отпред, прями и дръзки...

Той хвърли един поглед към прислужницата, която се мръщеше. Но той нали

беше Архиканцлерът, нали така? Не пишеше ли така на вратата му?

- Точно това ще е, - обяви той - Ще я видим тая работа с баниците, макар че съм

виждал разни работи в баници, които не са много много за гледане, ха-ха-ха, и ще

приспособим добрата стара червена фанелка. Какво има по-нататък, г-н Стибънс?

- По отношение на песента, сър. Помолих Магистъра по Музика да поработи

върху няколко варианта, - поде гладко Пондър - Необходимо е да изберем отбор

колкото е възможно по-бързо.

- Не виждам за какво е това припиране, - оплака се Завеждащият катедра

Неопределени Изследвания, който замалко не беше клюмнал след изобилието от

шоколадови бисквити.

- А сетете се, завещанието, - напомни Завеждащият катедра Посмъртни

Комуникации - Ние...

84

- Pas devant la domestique!33 - прекъсна го Лекторът по Съвременни Руни.

Ридкъли този път вече автоматично погледна Гленда и остана с натрапчивото

чувство, че ето ти една жена решена спешно да изучи определен чужд език. Идеята

беше смахната, но и възбуждаща. До този момент той никога не беше мислил за

слугините в единствено число. Те нали всичките бяха... прислуга. Той беше учтив с тях, усмихваше се когато беше уместно. Допускаше, че и те вършат и други неща освен да

сервират и отсервират, примерно понякога напускаха за да се омъжат, а понякога

просто... напускаха. Чак до този момент обаче той изобщо не си беше помислял, че те

може и да мислят, още пък по-малко беше помислял какво мислят те, а най-малко от