Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- О? Добре тогава, това поне ще подсигури по-интересна игра, какво ще кажеш

Муструм?... Муструм?

- Какво? А, да. Ъхъ. Интересно предложение. Струва си да се обмисли. Един

човек контролиращ... Страничният наблюдател, виждащ повече от играта... по-скоро

играчът, практически... Та значи, какво пропуснах?

- Моля, Архиканцлере?

Ридкъли премигна към Пондър Стибънс:

- Какво? А, аз просто си събирах мислите, такива ми ти неща, - той поизправи

снага - Във всеки случай правилата точно сега не са ни проблем. И без това трябва да я

играем тази игра, така че ще се придържаме към тях в най-добрите традиции на

спортсменството, до момента в който установим, как може най-ползотворно да ги

нарушаваме в наша полза. Г-н Стибънс, вие бяхте натоварени със задачата да

сумаризирате нашите изследвания по въпроса. Моля, катедрата е ваша.

- Благодаря ви г-н Архиканцлер, - Пондър прочисти гърло - Господа, феноменът

ритни-топка очевидно не се ограничава само до правилата, нито до хода на играта. Те, във всеки случай, са чисто технически подробности. За нас, имам чувството, по-голям

интерес представлява скандирането и, разбира се, храната. Те явно са от интегрално

значение за спорта. За съжаление същото се отнася и до групите привърженици.

- Какво е естеството на проблема?

- Исках да кажа грубите привърженици, а естеството на проблема е, че на тях им

идва естествено да се налагат взаимно по главите. Няма да е преувеличение да се каже, че хулиганството и безмисленото насилие, каквото се наблюдаваше вчера следобед, е

един от стълбовете крепящи този спорт.

- Цяла пропаст, деляща го от изначалните обичаи в древността значи, - поклати

глава Завеждащият катедра Неопределени Изследвания.

82

- Нещо такова. Доколкото разбирам в онези дни загубилият отбор е бил

удушаван. Макар че от друга страна, това вероятно може да се нарече обмислено

насилие осъществявано с пълната и ентусиазирана подкрепа на целокупното

гражданство, или поне на тази негова част, която все още е способна да диша. За

щастие ние все още нямаме привърженици, така че това не представлява наш проблем, поради което предлагам да преминем директно към баниците.

Откъм магьосниците се надигна хор на всеобщо одобрение. Храната беше

хлябът им насъщен, по възможност с масълце и хубаво сладко и чайче и биричка.

Някои от тях вече се бяха загледали към вратата предвкусвайки количката със

закуските. От девет часа беше минала цяла вечност.

- От централно значение за спорта е баницата, - продължаваше Пондър - която

като цяло се състои от тестени кори, съдържащи съответния пълнеж. Събрах десетина

образци и ги изпитах върху обичайните обекти.

- Студентите? - досети се Ридкъли.

- Да. Те казват, че били пълна отврат. Хич не били на баницата мекото, по

техните думи. Но си ги изядоха и нищо не остана. Изследванията върху съставките

установиха, че те съдържат лой, сланина и сол, но доколкото беше възможно да се

види, явно никой от студентите не е умрял...

- Тогава значи ги бием по баници, - оживи се Ридкъли.

- Вероятно, г-н Архиканцлер, въпреки че не мисля, че качеството на баниците

играе някаква роля...

Той спря, защото вратата се отвори пред нашествие на подсилена, тежкотоварна

количка за закуски. Понеже не беше задвижвана от Нея, магьосниците не обърнаха

повече внимание на това, което я задвижваше, а се съсредоточиха върху подаването на

чашки, предаването по кръг на захарницата, инспекция на качеството на шоколадовите

бисквити с оглед да се набарат повече от тях отколкото се полага на едно лице, и

разните други дребни машинацийки, без каквито комисията би била хитроумно

изобретение за бързо приемане на стойностни решения. Когато дрънченето утихна и

борбата за последната бисквита беше изчерпана, Ридкъли звънна с лъжичката си по

ръба на чашата си за тишина, макар че поради това, че той беше Ридкъли, това само

добави към общата врява шума от счупен порцелан. Когато момичето отговарящо за

количката попи всички поражения с гъбата си, той продължи:

- Скандирането, господа, на пръв поглед изглежда като поредната странична

подробност, но имам основания да считам, че то притежава известна сила, която не

можем да пренебрегнем без опасност от сурови последствия. Както може да се види, преводачите на музея смятат, че съвременните ритнитопковски песни първоначално са

били химни към богинята, призоваващи я да дари с благосклонността си съответния