Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

А ще възпея Музата на Добротата. .

Огънят в свещоливницата дотляваше, умът на Лут обаче изведнъж пламна.

Някъде към полунощ Гленда реши, че е достатъчно безопасно да остави

момчетата да се забъркват в каквото там се забъркват момчетата, когато наоколо няма

жени да ги наглеждат, и се погрижи тя и Жулиета да хванат късния презградски

омнибус. Което значеше, че тя можа фактически да спи в собственото си легло.

Тя се огледа в осветената от свещ тясна спалничка и срещна погледа (което

изобщо не беше лесно) на Треперко, триокото трансцендентално плюшено мече. Добре

би било точно сега да получи малко обяснения от страна на Космоса, обаче вселената

никога нищо не обясняваше, а само ти струпваше нови въпроси.

Тя посегна скришом надолу, нищо че можеше да я види само едно триоко

плюшено мече, и взе от неуспешно прикритите под леглото запаси най-последната

Ирадне Комб-Бътуърти. След десетина минути четене, за което време доста напредна в

книгата (доколкото г-ца Комб-Бътуърти се предлагаше в томчета по-тънки дори и от

нейните героини), тя изпита дежа ву. И то дежа ву на квадрат, защото имаше чувството, че и преди е изпитвала това дежа ву.

- Ама че те всичките са си досущ едни и същи, нали? - обърна се тя към

триокото мече - Знаеш си, че ще е за Слугинята Мери, или за още някоя като нея, че ще

има двама мъже и че накрая тя избере добрия, че ще има всевъзможни недоразумения, че те няма да извършат нищо повече от някоя целувка и че е абсолютно гарантирано, че

междувременно няма да се случи, примерно, вълнуваща гражданска война, нито

нашествие на тролове, нито дори сцена включваща каквото и да е готвене. Най-многото

което може да очакваш, е някоя гръмотевична буря.

Наистина нямаше нищо общо с реалния живот, който макар и недостатъчно

наситен откъм граждански войни и тролски нашествия поне имаше приличието да е

пълен с готвене.

Книгата се изплъзна от пръстите й и тридесет секунди по-късно тя вече беше

здраво заспала.

30 бел. прев.: Отпратка към стихотворението на Андрю Марвел „До неговата свенлива възлюбена”.

78

За нейна изненада нито един съсед не изпита нужда да я буди за нещо през

нощта, така че тя се събуди, облече се и закуси в един почти непознат за нея свят. Като

отвори вратата да занесе закуската на вдовицата Крауди, завари на прага Жулиета.

Момичето отстъпи една крачка назад.

- Ама излизаш ли, Глендинка? Рано е бе!

- Е, ти нали си станала, - отвърна Гленда - И, какво удоволствие за очите ми, взела си вестник.

- Не е ли вълнуващо? - възкликна Жулиета и пъхна вестника в ръцете и.

Гленда хвърли бегъл поглед на картинката на първата страница, хвърли втори, изобщо не бегъл, след което сграбчи Жулиета и я завлече в стаята си.

- Онуйките им се виждат, - изказа наблюдение Жулиета с тон твърде делничен за

да се хареса на Гленда.

- Ти изобщо не трябваше да знаеш, как изглеждат тея неща! - сащиса се Гленда и

плясна вестника на кухненската си маса.

- К’во? Аз братя нямам ли си, а? Сичките не се ли къпят на коритото пред

камината, а? А не е като да са нещо специално. А па и си е културно, загряваш ли?

Помниш ли, като ме заведе на онуй място с многото хора с многото нуди? Ти вися там

с часове.

- Онова беше Кралският Музей на Изкуствата, - възрази Гленда, благодарейки

на звездите си, че не бяха някъде навън - То е различно!

Тя се опита да прочете статията, но това беше много трудно с тази картинка до

нея, точно където очите постоянно се връщаха ли връщаха.

Гленда беше доволна от работата си. Нямаше си кариера. Кариерите бяха за

хора, които не можеха да се задържат на една работа. Тя беше много добра в това, което правеше, а го правеше непрекъснато, без да обръща внимание на света. Сега

обаче очите и се бяха отворили. Даже облещили. Дотам, че беше дошло време да

примигне.

Под заглавието „Нова светлина пролята върху древна игра” беше поместена

рисунка на древна ваза, по-точно, ако й се отдаде дължимата помпозност, амфора в

оранжево и черно. На нея бяха изобразени няколко извънредно високи и жилави мъже.

Мъжествеността им беше извън всякакво съмнение, макар че може би надхвърляше

всякаква вероятност. Те очевидно се бореха за притежаването на една топка. Един от

тях лежеше на земята и явно изпитваше болка. Преводът на надписа на амфората

гласеше „ЕДИНОБОРСТВО”31.

Съгласно приложената статия, някой в Кралския Музей на Изкуствата намерил