Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

Точно до Гленда Трев се размърда.

- Не, - отговори Лут - Аз сам изчетох съчиненията на капацитетите по въпроса в

библиотеката. Тя обаче ми каза, че и хората са нещо като живи книги и че ще трябва да

се науча да ги разчитам.

- Е, Трев го разчете доста добре. Но чуй сега, какво ще ти кажа: опиташ ли го

това нещо с мене и друг път пай няма да видиш!

- Да, Госпожице Гленда. Извинявайте Госпожице Гленда.

Тя въздъхна. Какво ми има, че в момента, в който провесват нос, веднага почвам

да ги съжалявам! Тя вдигна поглед. Той я наблюдаваше внимателно.

- Престани веднага!

- Извинявайте, Госпожице Гленда.

- Но поне най-сетне си видял ритнитопката. Е, хареса ли ти?

Лицето на Лут грейна:

- Да. Беше чудесно. Шумът, тълпите, скандиранията, ах тези скандирания! Става

като втора кръв! А унисонът! Това, че не съм сам! Да съм не просто някой си, а някой

заедно със всички, един ум и една обща цел с тях! ... Прощавайте, - той беше видял

лицето и.

- Тогава значи ти е харесало, и то доста, - заключи Гленда.

Пламенността на Лутовото въодушевление беше като да отвориш вратата на

голяма пещ. Цяло щастие, че косата и не се опърли.

- О да! Емпатията беше великолепна!

- Нея не съм я опитвала, - пробва се наслуки Гленда - но шкембе чорбата им

обикновено си я бива.

Потракването на глина в глина и подрънкването на лъжичка възвестиха

завръщането на Жулиета или по-точно на чая, който тя държеше пред себе си все едно

беше свещен граал, така че самата тя се носеше след него като опашката на комета.

Гленда остана впечатлена. Чаят си беше в чашата, а не в чинийката, освен това беше с

приемливия кафяв цвят, който обикновено е характерен за чая и който обикновено

беше единствената чае-подобна характеристика постигана от Жулиета.

Трев седна и Гленда се зачуди, колко ли време ги е слушал. Е добре, той може и

да стане, като за краен случай и поне от време на време се миеше и притежаваше четка

за зъби, но Жулиета беше нещо специално, нали така? Това което подобаваше за нея, беше принц. Технически погледнато това означаваше лорд Ветинари, само че той беше

твърде възрастен. Освен това никой не знаеше от коя страна на леглото става, а и

изобщо дали някога изобщо си ляга. Но някой ден принцът щеше да се появи, дори да

се наложеше Гленда да го довлече на верига.

Тя обърна глава. Лут отново се беше втренчил съсредоточено в нея. Добре, ама

нейната книга беше добре заключена. Никой нямаше да тършува из страниците и. А

утре тя ще разбере, какво замислят магьосниците. Виж, това щеше да е лесно. Тя щеше

да бъде невидима.

Безмълвната нощ Лут прекара на тайното си местенце, което беше една друга

стая, съвсем наблизо до свещоливницата. Свещите горяха, а той седеше пред

реставрираната маса загледан в лист хартия и разсеяно си бъркаше в ухото с края на

молива си.

Теоретически погледнато той беше експерт по любовната поезия през вековете и

я беше обсъждал надълго и нашироко с Госпожица Церикаишова, библиотекарката на

замъка. Беше се опитал също да я обсъди и с Милейди, но тя само се изсмя и каза, че тя

77

била твърде фриволна, макар и доста полезна като инструмент за обучение по

използването на езиковото богатство, мерената реч, звукосъчетанията и чувствата в

качеството им на средство за постигане на крайната цел, а именно да бъде докарана

дадена девойка до състояние да остане съвсем без дрехи. Това последното Лут не беше

успял напълно да проумее. На него му звучеше като някакъв фокуснически номер.

Той потупа с молива по страницата. Библиотеката на замъка беше пълна с

поезия и той я беше изчел жадно, също както четеше всички книги, без да знае защо е

била писана и какво точно се е очаквало да постигне. Но в повечето случаи

стихотворенията писани от мъже за жени следваха приблизително една и съща

структура. Сега обаче, въпреки богатия избор от най-изкусна поезия, на него не му

достигаха думи.

След малко обаче той си кимна удовлетворено. О, да. Прочутата поема на

Робърт Скандал „Eхей! До неговата глуха възлюбена”30. Тя определено имаше

подходящата композиция и стъпка. И разбира се ще трябва да има някаква муза. О да, не може поезия без муза. Това може и да създаде известно затруднение. Жулиета, макар

и доста привлекателна, в неговите представи се отличаваше с някаква мила

безплътност. Хъммм. А, да, разбира се...

Лут извади молива от ухото си, позамисли се и написа: Не за Любов ще пея аз, че тя е сляпа,