Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

си беше загледана в Лут и друга част от нея сподели - Сряда вечерта ще има банкет.

Лорд Ветинари замисля нещо с магьосниците. Нещо за ритнитопката, сигурна съм.

- Е и?

- Крои нещо, какво друго. Нещо гадно. Магьосниците били днес на мача и си

водели бележки! Само не ми казвай, че тук нямало нищо страшно. Искат да забранят

ритнитопката, ето какво става!

- Хубаво!

- Тревър Младонадеждов, как може да кажеш такова нещо! Баща ти...

- ...Си умря, щото беше тъп, - завърши рязко Трев - И не ми разправяй, че точно

така щяло да му се иска да си замине. Никой не иска да си замине така.

- Ама той си обичаше ритнитопката!

- И к’во? К’во значи това, а? И Столоповци си обичат ритнитопката. И Анди

Изцепков е луд по ритнитопката! Ама к’во значи това? Като не броим днес, колко пъти

си виждала топката на мач? Изобщо не си, а на бас.

- Добре де, но работата не е в ритнитопката.

- Значи ми казваш, че работата в ритнитопката не била в ритнитопката?

72

На Гленда й се прииска да беше имала прилично образование, или, в краен

случай, поне някакво истинско образование. Но точно сега нямаше да тръгва да

отстъпва.

- Става дума за споделянето, - заобяснява тя - Нали, да си част от всичките хора.

Да викаш с всички. Абе изобщо всичкото.

- Имам чувството, Госпожице Гленда, - обади се от постелката си Лут - че

съчинението, което визирате, е „Der Selbst überschritten durch das Ganze”28 на

Битакенчук.

Те пак погледнаха Лут, този път със зяпнали уста. Той беше отворил очи и като

че се беше вторачил в тавана.

- Става дума за копнежа на самотната душа да достигне до споделената душа на

целокупното човечество, че и отвъд нея. Въпреки че преводът на У.Е.Г. Гуднайт „В

Търсене На Цялото” е осакатен, макар все още да е разбираем въпреки погрешния

превод на „bewuβtseinsschwelle”29 като „прическа”.

Трев и Гленда се спогледаха. Трев сви рамене. И сега откъде да се започне.

Гленда се прокашля:

- Господин Лут, вие жив ли сте или мъртъв или нещо друго?

- Жив съм, благодаря ви много, че попитахте.

- Ама аз нали видях, как те убиха! - викна Трев - И бягам аз после чак до „Лейди

Сибил”!

- О, - рече Лут - Извинявайте, не си го спомням. Изглежда диагнозата е била

погрешна. Прав ли съм?

Те се спогледаха. По-тежката част от което пое Трев. Гленда като се ядосаше, с

погледа й сигурно можеше да се ецва стъкло. Лут обаче си имаше право. Трудно е да

спориш с някой, който настоява, че не е умрял.

- Ммм, и после ти се върна тук и изяде девет пая, - каза Гленда.

- Като гледам добре са ти се отразили, - насилено рече да го ободри Трев.

- Да, но не виждъм, къде са ти се побрали, - завърши Гленда - Както си бяха

тежки блюда всичките до един.

- Сигурно ще сте ми сърдита, - изплаши се Лут.

- А споко с’а, - намеси се Трев - Глей с’а, много се бях разтревожил, няма как, честна дума. Ама не се ядосах, чаткаш ли? Та ние сме ти приятели.

- Трябва да съм любезен. Трябва да съм услужлив! - отрониха като някаква

мантра устните на Лут.

Гленда го хвана за ръката:

- Виж, не ми пука за пайовете, ама наистина. Харесва ми да виждам мъж с

отличен апетит. Но все пак трябва да ни кажеш, какво не е наред. Да не си направил

нещо, което не е бивало да правиш?

- Трябва да се старая да придобия стойност, - произнесе Лут, внимателно

измъквайки се от ръцете й без да я поглежда в очите - Трябва да съм любезен. Не бива

да лъжа. Трябва да постигна нещо стойностно. Благодаря ви, че сте толкова мили.

Той стана, прекоси свещоливницата, взе един кош свещи, върна се, нави си

оклепвачната машина и седна да работи без да обръща внимание на тяхното

присъствие.

- Имаш ли представа, какво става в главата му? - прошепна Гленда.

- Като е бил малък, седем години наред е бил прикован за някаква наковалня, -

сподели й Трев.

28 бел.прев.: „ Der Selbst uberschritten durch das Ganze”. На немски това значи „Себе-си-то преодоляно от

Цялото”.

29 бел.прев.: bewuβtseinsschwelle . На немски: „порив на съзнанието”.

73

- Какво? Но това е ужасно! Някой трябва да е бил много жесток, че да стори

така!

- Или пък отчаяно да е искал да е сигурен, че той няма да се измъкне.

- Не всичко е, каквото изглежда, Господин Трев, - проговори Лут, без да откъсва

поглед от трескавата си дейност - А акустичните качества на тези подземия са

изключително добри. Баща ви ви обичаше, нали?

- К’во? - лицето на Трев почервеня.

- Обичал ви е, водел ви е на мачове, делели сте си по някоя баница, учил ви е да