Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

стане, а? Дали няма да протече? И какво ще стане, ако пак се обади оня проблем с

пръста на крака ти...? Така че ти тъй и не се накани. Няма и да се наканиш .

- Всъщност аз не съм казала, че Трев е лошо момче, - каза на глас тя - Вярно, не

е никакъв джентълмен, без някой шамар няма да се научи на маниери и нещо гледа

твърде леко на живота, но от него може и да стане нещо, стига само да се постарае.

Жулиета като че ли не я слуашаше, но знае ли човек.

- Само ритнитопката разваля всичко. Нали сте на различни страни. Тая работа

добре няма да свърши, - завърши Гленда.

- Ами д’речем че зема да викам за мътняците?

Преди само един ден това би било най-страшно богохулство, сега обаче просто

представляваше грамаден проблем.

- Като начало татко ти никога повече няма да ти проговори. И братята ти също.

- Ми то те и сега не ми говорят много, освен да питат, кога ще стане манджата.

Знаеш ли, днес за пръв път изобщо ми се случи да видя топката толкова отблизо. И

знаеш ли к’во? Не си струваше. Ей, ама знаеш ли, утре в Гофна шъ има модно ревю.

К’во ш’ка’еш да идем?

- Това място за пръв път го чувам, - Гленда изсумтя.

- А, то е джуджешка модна къща.

- А, така бива. Не мога да си представя хора да нарекат така каквото и да е.

Първата печатна грешка и заминаваш.

- Що па да не идем. Може па да е готино, - Жулиета размаха един поомачкан

брой „Ала-баламур” - А новите микроризници ще са наистина добри и меки и хич не

жулят, така пишат тея, а рогатите шлемове се завръщат, след като твърде дълго са били

във Заб-вения? Това па къде ли е? А па утре ще има ма-ти-не...

- Да, но ние не сме от оня вид жени, които ходят по разни модни сбирки, Жу.

- Ти не си. Аз па що да не съм такава?

- Добре де, защото... Ами, защото не знам, какво да си облека, - Гленда беше

близко до отчаянието.

68

- Ето що трябва да одиш на модни сбирки, - подсказа й самодоволно Жулиета.

Гленда тъкмо да си отвори устата да и се скара, но се сети: в тая работа няма

нито момчета нито ритнитопка. Значи е безопасно.

- Добре тогава. Може пък и да е готино. Гледай сега, тази вечер поработихме

женската. Така че сега ще те изпратя до вкъщи, ще свърша туй онуй и се връщам пак

тук. Че татко ти сигурно се е разтревожил.

- А, той ще е на кръчма, - възрази с пълно основание Жулиета.

- Добре де, щеше да се е разтревожил, ако не беше, - уреди въпроса Гленда.

Искаше и се да остане някое време насаме и да си изпъне краката. Денят не само

че беше дълъг, но и широк и дълбок. Трябваше й малко време да се уталожат нещата.

- И ще вземем тролобус, какво ще кажеш?

- Те са страшно скъпи!

- Е какво, нали веднъж се живее, както винаги съм казвала.

- Не си спомням да си го казвала това досега.

Няколко тролобуса чакаха до университета. Скъпи си бяха, за по пет пенса

билета, но пък седалките в кошовете на раменете на трола бяха много по-удобни от

дъсчените пейки в омнибуса. Естествено, беше си превземка, така че по пътя пердета

потрепваха и устни се присвиваха. Имаше една такава странност в нравите на нейната

улица: роден ли си там, на хората никак не им харесва, ако почнеш да не пасваш. Баба й

на това му казваше „да се мислиш за много специална”. Сиреч да не направиш на себе

си мизерията, каквато си правеха сами другите.

Тя отвори вратата на Жулиета вместо нея, защото това момиче всеки път се

замотваше с ключалката и изчака докато тя я затвори след себе си. Едва тогава отвори и

собствената си врата, която беше не по-малко олющена и пребоядисвана от

жулиетината. Едва успя да си свали палтото и някой вече затропа по похабеното дърво.

Тя я отвори рязко и завари г-н Столоп, бащата на Жулиета, с вдигнат юмрук и облаче

стара боя на прах надигнала се покрай него.

- Чух, че си си дошла, Гленди, - каза той - И с’а к’во е това?

Другата му грамадна ръка се надигна и показа снежно бял пощенски плик.

Такива в Сестричките не можеха да се видят често.

- На това му се казва писмо, - осведоми го Гленда.

Той и го протегна умолително и тя забеляза голямата буква V посред

ужасяващия държавен печат, гарантирано всяващ страх и униние сред онези, които още

не са си платили данъците.

- Негова Светлост ми е писал на мене, - изрече бедата си г-н Столоп - Що му

трябваше да ми пише бе? Аз нищичко не съм направил!

- Пробвал ли си да го отвориш? - подсказа Гленда - Обикновено хората така

разбират, какво има в писмата.

Последва още един от онези умолителните погледи. В Сестричките четенето и