Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

въглехидратите. Избягвай затворени помещения. Ползвай афтършейв, - Трев пак

ускори крачка.

- Къде бе, Трев?

- Махам се от Мелето? - викна през рамо Трев.

Картър се огледа отчаяно:

- Какво меле?

- Абе ти не си ли чул още? Мелето е навсякъде!

Като си търчеше през мъглата Трев се зачуди, дали пък не е почнал да свети.

Сега вече всичко ще се промени. Веднага като се появи Смиймс, той ще иде да говори с

него за някоя по-добра работа, абе нещо такова...

Някой изникна пред него. Което си беше постижение, понеже този някой беше с

една глава по-нисък от него.

- Гошподин Младонадеждов? - проговори този някой.

- Кой пита? - реагира Трев и добави - И какво пита?

Фигурата в сумрака въздъхна.

- Доколкото ражбрах, вие ще приятел на гошподина, който нашкоро бе

прегледан в болницата.

- Тебе к’во те засяга?

- Доща нещо, - отвърна фигурата - Мога ли да попитам, колко ша подробни

жнанията ви жа гошподина?

- Няма какво да си приказвам с теб, - каза Трев - Всичко е уредено, ясно?

- Ех да беше наищина така, - не ше шъглаши фигурата - Трябва да говоря ш ваш.

Кажвам ше Игор.

- Знаеш ли, имах едно такова предчувствие, че ще е така. Ти ли беше тоя, дето

направи сандвич за Лут? - попита Трев.

- Да. Риба тон, шпагети и мармалад, шъш жахарна пудра. Моят шпециалитет.

Жнаете ли нещо жа неговото минало?

- Нищичко, драги ми господине.

- Нима?

- Глей с’а. Долу в свещоливницата бъркаме лой, а не миналото на хората.

Просто не го правим, ясно? Знам, че му е било тежко, друго няма да кажа.

- Точно както ши мишлех, - каза Игор - Щрува ми ше, че е от Юбервалд. От

Юбервалд идват какви ли не чудати и опашни шъщещва.

- Може да е малко тъп въпрос, но ти случайно не си ли също от Юбервалд? -

заяде се Трев.

- Щом като питате, да, - отговори Игор.

Трев се позамисли. Човек от време на време мярваше по някой Игор. За тях се

знаеше само, че могат да те зашият по-добре и от Стражата, че правят разни странни

нещта по подземията и че излизат общо взето само по гръмотевични бури.

- Мишля, че приятелят ви може и да е ижвънредно опашен, - информира го

Игор.

Трев се опита да си представи Лут като опасен. Беше си доста трудно, докато не

си спомни човек как събори цяла врата от половин улица разстояние. Прииска му се да

не си беше спомнил това.

- И що трябва да те слушам? Отде да зная дали и ти не си опасен? - изрепчи се

той.

64

- О, аж шъм, - отговори простичко Игор - Повярвайте ми. А в Юбервалд има

неща, ш които не би ми ше ишкало да ше шрещам.

- Хич не ме интересува, какви ги дрънкаш, - заяви Трев - То и без това си е бая

трудно да те разбере човек.

- Да му ше шлучват щранни нащроения? - не се отказваше Игор - Да му ше

шлучват прищъпи на ярощ? Да жнаете нещо жа хранителните му навици?

- Да, обича ябълков пай, - каза Трев - Накъде биеш?

- Виждам, че ще му добър приятел, - заключи Игор - Шъжалявам че ви ше

натрапих, - това „ше натрапих” увисна във въздуха и значително допринесе за влагата

витаеща в мъглата - Ще ви дам един шъвет. В шлучай че ви потрябвам, прощо

ижпищете. Опашявам ше, че ще ви бъде прекалено лешно да ижпищите.

Фигурата се обърна и веднага изчезна в мъглата.

Те Игорите се движеха някак особено, спомни си Трев. А и не можеш да видиш

нито един на ритнитопковски мач.

Той забеляза последната мисъл, когато вече отминаваше. Каква щуротия се беше

опитал да си каже? Че някой, който не ходи на мачове, не е истински ли? Не можеше да

му хрумне подходящ отговор. Изумително беше, че изобщо си беше задал този въпрос.

Абе изобщо нещата се променяха.

Гленда пристигна в Нощната Кухня с Жулиета надлежно заклета да си мълчи и

щедро пусна Милдред и г-жа Хеджс да си ходят за остатъка от нощта. Което ги

уреждаше чудесно и двете, както винаги, а и имаше дребна услуга, която тя по-късно

можеше да им поиска да й върнат. Тя си свали палтото и запретна ръкави. В Нощната

Кухня тя се чувстваше у дома си, с всичко както тя си го иска, с всичко под контрол.

Застанала зад почернелите й железни граници тя можеше да се изправи срещу целия

свят.

- Така значи, - натърти тя на усмирената Жулиета - Днес ние не бяхме там.

Днеска изобщо не се е случвало. Ти си била тук и си ми помагала с чистенето на

пещите. Ще се погрижа да вземеш извънредни, така че татко ти нищо няма да

заподозре. Ясно? Схвана ли?

- Да, Гленда.

- И както сме тук, що не се захванем с пайовете за утре през нощта. Хубаво е