Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

само те бяха побягнали. Народът по улицата обожаваше безплатното шоу, но точно

това можеше да има съпътстващи неудобства: като например отговарянето на

небезопасни метафизични въпроси от типа на „Видяхте ли нещо?” и тем подобно.

Стражата можеше колкото си иска да казва, че „невинните няма от какво да се

безпокоят”, но на кой му пукаше за невинните и техните безпокойства, когато Стражата

наближава?

Трев приклекна до изстиващото тяло на покойния Лут.

И тогава, за пръв път през последните минути, както му се стори на Трев, той

пак продиша. Беше престанал да диша, когато се беше развилнял срещу Анди. Защото

говориш ли такива неща на Анди, и без друго вече си пътник, така че що да си хабиш

дъха?

Не може да няма какво да се направи, нали? Не трябваше ли да се блъскат

гърдите, та, да речем, да покажеш на строшеното сърце, как да забие наново? Но той не

знаеше как, а не трябваше много ум да схванеш, че не е добра идея тепърва да се учиш

на живо, докато Стражата наближава. Нямаше как да създаде правилното впечатление.

59

Ето защо когато двама стражари пристигнаха бегом, Трев тръгна насреща им

залитайки с Лут на ръце. С облекчение видя, че старшият им беше Стражник Херингов

- той поне беше от тези, които първо задават въпроси. Зад него, запречвайки целия

пейзаж, идваше тролът Флуорит, който можеше да разчисти една улица само като

застане посред нея.

- Може ли да ми помогнете да го отнеса до „Лейди Сибил”, Господин Херингов?

Много е тежък, - примоли се Трев.

Стражник Херингов отметна прогизналата от кръв риза и зацъка с език. С опита

идва и фамилиарността.

- Моргата е по-близо, момчето ми.

- Не!

Херингов поклати глава:

- Ти не беше ли сина на Дейв Младонадеждов?

- Мога и да не ти казвам!

- Вярно, щото съм прав, - рече равнодушно Стражник Херингов - Хубаво, Трев.

Флуорит ще го отнесе този човек, когото предполагам досега през целия си живот не си

виждал, а ние двамата ще бягаме да не изостанем. Оня ден през нощта имаше хубава

буря с гръмотевици. Може и да извади късмет. Може и ти да извадиш.

- Не съм го направил!

- Ама че разбира се. А сега... да видим кой бяга по-бързо, а? Първо болницата.

- Искам да остана с него, - каза Трев, когато огромното ръчище на Флуорит

нежно хвана Лут.

- Не, момчето ми, - отвърна Херингов - Ти оставаш с мен.

Нещата не свършиха със Стражник Херингов. Те никога не свършваха с него.

Всички му викаха Копърката, а спокойното му неизречено послание, че след като и без

това всичките сме се натресли в тая работа, защо взаимно да си усложняваме живота, най-често имаше въздействие, обаче рано или късно все пак те прехвърлят на по-

старшо ченге, което пипа по-твърдо, в малка стаичка с друго ченге застанало на

вратата. А това ченге, като я погледне човек, комай караше втора смяна подред.

- Аз съм Сержант Ангуа, господине, и се надявам, че не сте загазил, - тя си

отвори бележника и разглади страницата - Да опресним ли досегашните показания?

Казахте на Стражник Херингов, че сте видели бой в разгара си и като сте приближили, всичките бандяги до последния се разбягали, а на местопрестъплението, за ваше най-

голямо учудване, сте открили вашия подчинен г-н Лут, умиращ от кръвоизлив. Е, обзалагам се, че мога да ви наименувам всичките бандяги до последния. Чудя се, не

бихте ли могли и вие? Ами това, Тревор Младонадеждов, какво значи?

Тя плъзна по масата към него черно-белия емайлов Знак на Жулиетиното

благоразположение, и за късмет или може би нарочно, карфицата му се заби в дървото

на няколко пръста от ръката на Трев.

Неофициалното мото на Безплатна Болница „Лейди Сибил” беше „Не всички

умират”. Истина си беше, че след основаването на „Лейди Сибил” смъртността в града

от поне някои причини доста драматично се съкрати. Общоизвестно беше, че хирурзите

й си мият ръцете дори и преди, а не само след операция. Но някой, тръгнал сега по

белите й коридори знаеше, и то от личен опит, че неофициалното мото фактически е

напълно погрешно.

Смърт застана над прилежно изстърганата операционна маса и погледна надолу:

- ГОСПОДИН ЛУТ? АМА ЧЕ ИЗНЕНАДА, - каза Смърт и бръкна в робата си - Я ДА

ВИДИМ, КАКВО ИМАМЕ ТУК. ЗНАЕТЕ ЛИ, ВИНАГИ СЪМ СЕ ЧУДИЛ, ЗА КАКВО ЛИ ДРАПАТ

60

ТОЛКОВА ХОРАТА. В КРАЙНА СМЕТКА, В СРАВНЕНИЕ С ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА

ВЕЧНОСТТА, ЖИВОТЪТ НА ХОРАТА ИЗОБЩО НЯМА ТРАЙНОСТ. ДОРИ И ЗА ВАС, ГОСПОДИН