Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

предположи Трев.

Вниманието на Лут обаче беше другаде.

- Ей че си се разчувствал, - обади се един глас над главата на Трев – Ти да не

знаеш някоя, която дъ мо’е да чете, бе умнико?

Трябваше да им се признае едно нещо на братята Столоп: те не бяха Анди.

Погледнато като цяло, като ти се залеят очите от кръв, разликата не беше чак толкова

голяма, обаче, накратко, Столоповци си знаеха, че грубата сила винаги вършеше

работа, така че изобщо не им хрумваше да пробват с друго, докато Анди си беше

закоравял психопат и имаше последователи само защото беше по-безопасно да си с

него, отколкото на пътя му. Той можеше и да е много чаровен, прихванеше ли го

шеметно променливото му настроение (това беше най-подходящото време да

побегнеш). Колкото до Столоповци, на един изследовател нямаше да му трябва кой

знае колко време да установи, че Жулиета е мозъкът на семейството. Едно предимство

от гледна точка на Трев беше, че те се мислеха за умни, защото никой не им беше

казвал, че не са.

- Ей ти, тъй-наречения Господин Трев, - смуши го с пръст като хипопотамска

наденица Били Столоп – Като си толкова умен, що не ни ка’еш кой строши вратата, а?

- Ми, че аз бях в Мелето, бе Били. Отде да знам.

- Тоя за мътняците ли шъ играе, а? – настояваше Били.

- Били, даже и татко ти в най-добра форма няма да може да прати топката и

наполовина колкото разправят. Наясно си с това, нал’тъй? Няма как да стане. Както

чух, вратата на Ангелите сама си паднала, а някой си е измислил тея врели некипели.

Да не мислиш, че шъ те лъжа, Били? – Трев умееше да измисля лъжи, които си бяха

почти като истината.

- Ъхъ, щото си мътняк.

- Хубаво де, хвана ме, ей с’а шъ си призная сичко, - разпери ръце Трев – Свалям

ти шапка и ала-бала, Били... Ей го Лут, той метна оная топка. От мен друго няма да

чуеш.

- Главичката трябва да ти откъсна за туй, - Били изгледа пренебрежително Лут –

Това лапе като го гледам не може и да я дигне топката.

И тогава един глас из-зад Трев каза:

- Я, Били, ама тебе да не би да са те пуснали да се разхождаш без каишка?

Лут чу как Трев измърмори под нос:

- О, богове, а толкова добре се оправях, - след което приятелят му се обърна и

каза - Това е свободна улица, Анди. Нема лошо дъ си се разхожда човек, нал’тъй?

- Кукляците убиха стареца ти, бе Трев. Ти срам немаш ли?

Останалите от Мъжката Агитка се бяха наредили зад Анди, на лицата им личеше

смесица от непокорство и осъзнаване, че за пореден път са на път да бъдат въвлечени в

нещо. Защото сега бяха насред главните улици. Стражата не си даваше зора да се

намесва в кютеците по задните улички, но тук, на открито, те все нещо трябваше да

направят, та да не би иначе данъкоплатците да вземат да се оплачат, а отрудените

ченгета, когато им се налага да правят нещо, което не обичат, гледат да го свършат

твърдо и основателно, така че с малко късмет да не им се налага скоро да го правят

отново.

- Я кажи к’во знаеш за оная работа за мътняшкото момче и кукляшката курва, дето се държели за ръчички в Мелето? - поиска да знае Анди и отпусна тежката си ръка

на рамото на Трев - Аре с’а, нали си ми умник, винаги разбираш всичко преди другите.

57

- Курва ли? - обади се Били, чиято мисъл трябваше да извърви дълъг път от

ушите до мозъка му - Кое момиче в Кукличките ще е толкоз лудо да поглежда

сифилитичната ви сган бе?

- А, ето откъде сме се били заразили! - намеси се Картър Пръдльото.

Това на Лут при настоящите обстоятелства твърде му заприлича на

подстрекателство. Вероятно, помисли си той, ритуалът ще да се състои в размяна на

детински оскърбления докато и двете страни не се почувстват напълно в правото си да

преминат към нападение, както посочва д-р Фонмаузбергер в „Ритуалната агресия при

подрастващите плъхове”.

Анди обаче вече беше измъкнал от ризата си къса абордажна сабя. Гадно

оръжийце, в разрез със спортния дух на ритни-топка, който обикновено се усмихва

пренебрежително на разните му там синини, белези, фрактури, и добре де, в най-лошия

случай, ако много се е напекло положението, и някое извадено око26. Но ето че изниква

Анди, който просто не е наред. А намери ли се един Анди, ще се намерят и други като

него, така че всяко диване, което иначе би отишло на мач само с по някой месингов

бокс колкото да се изперчи, сега го гледаш как забележимо подрънква при ходене и

падне ли, не може да се изправи без чужда помощ.