Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

Славейчетата се изпариха.

- Ами ти какво правиш тук отпред? - отвърна Трев.

Не беше отговор като отговор, а просто най-доброто, което успя да изкара както

му се беше разтуптяло сърцето.

- Че нас ни бутаха, - изръмжа Гленда - Вие ни бутахте, бе хора!

52

- Аз ли? Нищо такова! - възмути се Трев - Беше... - тук той се поколеба. Лут ли?

Ами виж го само какъвто е нервен и мършав, сякаш цял живот не е ял до насита. И аз

сам не бих си повярвал, а аз съм си аз - Тея отзад бяха - завърши той смутено.

- Да бе, тролове с големи ботуши, а? - гласът на Гленда беше като оцет - Вече

щяхме да сме посред мача ако не беше Господин Лут да ни задържи всичките назад!

Несправедливостта на това обвинение стъписа Трев, но той реши, че е по-добре

да си остане стъписан, отколкото да спори с Гленда. В нейните очи Лут не би могъл да

е неправ, а Трев не би могъл да е прав, на което той би могъл да възрази, но по-скоро в

смисъл да бъде поправено, че не може да е сериозно неправ.

Обаче пред него беше усмихващата му се Жулиета. Когато Гленда се обърна да

каже нещо на Лут, тя пъхна нещо в ръката му и му обърна гръб като че ли нищо не се

беше случило.

С разтуптяно сърце Трев надзърна в ръката си и какво да види - мъничка

емайлирана значка в черно и бяло: цветовете на омразния враг. Все още пазеща

топлината от Нейната ръка.

Той бързо затвори ръка и се озърна да види дали случайно някой не е забелязал

това предателскво на всичко добро и свято, сиреч на доброто име на Мътни Извор. Ами

представи си, че го просне в несвяст някой трол и някое от момчетата я намери у него!

Ами ако Анди я намери у него!

Да, но това беше знак на Нейното благоволение! Той го пъхна в джоба си, колкото се може по-надълбоко. Много се бяха оплели нещата, а Трев не беше човек, който да обича усложнения в живота си.

Шкембеджията, успял предприемчиво да продаде няколко порции по време на

неочакваното си пътуване, се протегна към Трев, предложи му нещо топло и каза:

- Тоя твой авер колко е як само. Някакъв вид трол, а?

- Не е трол. Гоблин е, - отговори Трев под приближаващата се врява от

съревнованието.

- Аз пък си мислих, че те са едни дребни пикльовци...?

- Е, тоя не е, - на Трев така му се искаше човекът да се разкара.

И внезапно настъпи локална тишина. От оня вид, когато се чува, как хората

затаяват дъх. Той вдигна поглед и съзря топката, за втори път през този мач.

Някъде в недрата и имаше сърцевина от ясеново дърво, покрита с кожа и

няколко слоя плат за по-добър захват. И всичко това фучеше с неотвратима точност

право към прекрасната заблеяна главица на Жулиета. Без изобщо да му мисли той се

метна към Нея и Я завлече под количката точно преди топката да тупне на паважа

точно където Тя беше украсявала света с присъствието си.

Много неща едновременно минаха през ума му, когато топката удари земята. Тя

беше в ръцете му, нищо че се оплакваше, че си е изцапала дрехата. Можеше да се каже

даже, че Я беше свалил. Като нищо ще да е спасил Нейния живот, което от романтична

гледна точка си значеше, че работата е опечена и... ох, да. Само да го види някой, независимо дали от мътняшката или от кукляшката агитка, и следващото нещо което

ще мине през главата му, ще е нечий ботуш.

Тя се изкиска.

- Шът! - проговори той - Освен ако не ти харесва да ти острижат тая прекрасна

коса!

Трев надникна изпод сергията и привлече съвсем никакво внимание.

Това беше защото Лут беше вдигнал топката и я въртеше ли въртеше в ръцете си

намръщил каквото се виждаше от онова, което от любезност можеше и да се нарече

негово лице.

53

- И това ли е всичко? - обърна се той към поразената Гленда - Крайно

неподходящ завършек за такова приятно обществено мероприятие с любопитни

закуски! Къде ли се предполага да му е мястото на този нещастен предмет?

Гленда, хипнотизирана от гледката, посочи с треперещ пръст общо взето надолу

по улицата.

- Виждаш ли оня голям кол? Боядисан в бяло... добре де, опръскан с червено

отдолу...

- А, да, виждам го. Добре, в такъв случай ще... Вижте, хора, бихте ли престанали

да се блъскате? - добави Лут за народа напиращ да види какво става.

- Да, но няма начин да метнеш до там! - изкрещя Гленда - Просто го остави тук и

да се махаме!

Трев чу, как Лут изхриптя, и как остатъкът от света потъна в тишина. Ох не, помисли си той. Вярно няма как. Та до там има, кажи го, поне сто и петдесет метра, а