Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- Напипахте точно болното място на проблема, сър.

- Но това си е жива анархия! Пълна бъркотия!

- Някои от по-старите момчета казват, че стандартите на играта са се понижили, сър, което си е вярно, вярно си е.

- Толкова са се понижили, че ще вземат да изпаднат през дъното на света, ако

питате мене.

- Ама пък става да си поиграе човек с магийчици, - обади се д-р Хикс - Струва

си да се опита.

- Който си разбира, разбира си, - отбеляза неподозирайки колко е прав Отоми -

Но пробвате ли го това с някои от типовете, дето играят тея дни и ще носите червата си

за жартиери. Сериозни типове са те, няма лабаво.

- Господин Отоми, сигурен съм, че никой от моите момци не носи жартиери... -

тук Ридкъли спря, изслуша каквото имаше да му каже шепнешком Пондър Стибънс и

продължи - Добре де, може и да има един, най-много двама, а и светът щеше е скучен

до втръсване, ако всички бяхме еднакви, ако питате мен де, - той се огледа и сви рамене

- Та значи това било то ритнитопката, а? Само изпразнената обвивка на играта е

останала, какво ще кажете? Колкото до мен, аз нямам намерение да кисна цял ден под

дъжда, докато други обират целия кеф. Да вървим да намерим топката, господа. Та ние

сме магьосници. Това не може да не се брои за нещо.

- А аз си мислех, че сега сме набори, - заяде се Лекторът по Съвременни Руни.

- Все същото, - измърмори Ридкъли, мъчейки се да се взре над главите на

блъсканицата.

- А, не е същото!

- Добре де, - рече Ридкъли - наборът не е ли някой, който обича да си пийва с

приятели без женска компания? А и без друго ми писна тук. Както и да е, стройте се зад

мен. Да вървим да я видим тази ритни-в-топката.

Напредването на магьосниците порази Отоми и Нобс, които до този момент бяха

виждали в тях мекушави затлъстели създания в развод с реалния живот. Обаче за да

стане човек старши магьосник и да остане такъв са нужни дълбоки резерви от

решителност, гаднярщина и онова захаросано нахалство, което е белег на всеки

истински джентълмен от типа „О, но това Вашият крак ли беше? Колко ужасно

съжалявам.”

50

Освен това тук беше, разбира се, и д-р Хикс, когото беше добре да държиш под

ръка като стане понапечено, понеже той (по щат) официално беше злодей, в

съответствие с характерното за Н.У. бодро приемане на неизбежността23. Някоя

организация не чак толкова зряла колкото Н.У. би могла да реши, че напредничавото

решение ще е да се издирят и обезвредят всички подобни ренегати до един, колкото и

рискове и разходи да струва това. Н.У. обаче беше предоставил на Хикс и екипа му

катедра, бюджет и кариерно развитие, както и шанса от време на време да се вясват в

мрачните пещери и да мятат огън и жупел по неофициалните зли магьосници. И всичко

това работеше много добре, стига никой да не тръгне да изтъква, че всъщност Катедра

Посмъртни Коминикации, като се замисли човек, не е ли само по-учтива форма на

н*е*к*р*о*м*а*н*т*и*я*т*а, а?

И така, д-р Хикс беше толериран в качеството си на полезен, макар и леко

досаден член на Съвета, преди всичко защото му беше позволено (по щат) да изрича

някои гадни неща, които всъщност много би им се искало да кажат и на другите

магьосници. А човек с козя брадичка, пръстен с череп, зловещ жезъл и черна роба се

предполагаше да разпространява малко зло наоколо, макар че университетският устав

беше преквалифицирал стандартите за допустимо зло в случая на неудобства от типа на

вързани помежду си връзки на обувки или кратък пристъп на сърбеж в слабините. Това

не беше най-доброто възможно уреждане на нещата, но пък беше в най-добрата

традиция на Н.У.: Хикс кротичко заемаше ниша, в която иначе би могъл да се намести

някой, който наистина да си пада по оная работа с разкапващите се трупове и

олющените черепи. Вярно, че той постоянно пробутваше на колегите си магьосници

безплатни билети за най-разнообразни аматьорски театрални постановки, към

участието в които беше пристрастен, обаче, в крайна сметка, като се тегли чертата, всички бяха съгласни, че това все пак е по-добре от олющените черепи.

Според Хикс тази навалица изобщо не беше за изпускане. Не само че имаше

изобилие от връзки за обувки, които да оплете майсторски, но имаше и ужасно много

джобове. Той винаги си носеше по няколко диплянки за най-новата постановка в робата

си24, а то не беше да е джебчийство, тъкмо напротив даже. Така че той ги пъхаше във

всеки джоб, в който можеше.