Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

Този ден беше пълна мистерия за Лут и си оставаше мистерия и ставаше все по-

мистериозен с всяка изминала минута. В далечината изсвири свирка и някъде там в тази

движеща се, блъскаща се, мачкаща се и в повечето случаи пиеща бира гмеж очевидно

се играеше мач. Налагаше се да се довери на думата на Трев по въпроса. Отнякъде се

разнасяше „Ееее” и „Уууу” и в отговор тълпата напираше и се лашкаше. Трев и аверите

му, наричащи себе си, доколкото можа да чуе в глъчката Лут, Мътноизворската Мека

Китка, се възползваха от всяко временно отворило се пространство и се придвижваха

все по-близо и по-близо към тайнствената игра, отстоявайки спечеления терен, когато

натискът беше насрещен и здраво блъскайки, когато беше попътен. Натискаш, задържаш, блъскаш... и нещо във всичко това отекваше в Лут. Просмукваше се през

ходилата и дланите му и с измамен финес се плъзваше право в мозъка му, сгрявайки го, изключвайки в него самия него и правейки го само пулсираща част от живото и

трептящо нещо около него.

23 бел.авт.: Което се изразяваше, накратко, в това, че всеки магьосник знае, че каквото и да правиш, все

ще се намери някой друг матьосник да прави някакви извратени мръсни магии в някоя пещера.

24 бел.авт.: Хикс твърдо отказа да обуе панталони. Никой самоуважаващ се черен магьосник не би си и

помислил да носи толкова обикновено нещо като панталони, беше заявил той. Това напълно разваляло

ефекта.

51

Скандирането дойде и отмина. Беше започнало някъде от другия край на играта

и каквото и да е било отначало, сега беше само четири срички рев, от стотици гърла и

множество галони бира. Като отмина, отнесе със себе си и стоплящото чувство на

съпринадлежност и остави празнота.

Лут погледна Трев в очите.

- И на тебе ли ти се случи? - забеляза Трев - Бързо стана бре.

- Това беше... - започна Лут.

- Зная. Не се приказва за туй, - прекъсна го с равен глас Трев.

- Но то ми проговори без...

- Не се приказва за туй, ясно? Не и за такива работи. Скив! Избутаха ги. Отваря

ни се място! Натискай!

А Лут беше добър в натискането... много добър. Под неотвратимия му натиск

хората биваха отместени или полека изтикани от пътя му с дращещи отчаяно по паважа

подковани обувки, докато собствениците им, поради липса на друг избор, се въртяха и

приплъзваха покрай Лут и Трев и изоставаха зад тях, донякъде зашеметени, объркани и

гневни.

Точно сега, обаче, някой трескаво задърпа Лут за колана.

- Стига натискал! - изкрещя Трев - Че другите останаха назад!

- Фактически в момента напредъкът ми е възпрепятстван от сергия за пити с

грах и шкембе-чорба. Старая се колкото мога, Господин Трев, но тя доста ме забавя, -

заоправдава се през рамо Лут, - и Госпожица Гленда също. Здравейте, Госпожице

Гленда.

Трев се оглеждаше зад гърба си. Там отзад се беше развихрил бой и се чуваше

бойният вик на Анди. Обикновено покрай Анди все се намираше някой бой, а ако не се

намираше, той започваше някой. Но нямаше как да не харесваш Анди, защото... ами

просто няма как. Той... чакай, Гленда значи е отпред? Но това не значи ли, че и тя е

тук?

Малко по-напред настана суматоха и един леко продълговат предмет обвит във

вече оръфан плат се издигна във въздуха и пак падна посред радостните възгласи и

освиркванията на тълпата. Трев досега е бил на предните редици на много мачове. Не

беше някаква голяма работа. Топката той вече я беше виждал десетки пъти. Но колко

ли време Лут е бутал пред себе си шкембеджийската сергия все едно рине сняг? Леле, помисли си Трев, на това му се вика играч! Как ли го прави? Та той изглежда сякаш

умира от глад!

Поради липса на друг път в блъсканицата Трев пропълзя между краката на Лут и

за момент огледа панорамата от поли на балтони, ботуши и, точно пред очите му, на

два крака значително по-привлекателни от тези на Лут. После излезе на повърхността

само на няколко пръста от небесно сините очи на Жулиета. Тя не изглеждаше

изненадана. Изненадата е нещо скоротечно, а докато Жулиета я регистрира, изненадата

вече преставаше да изненадва. Гленда от друга страна беше от хората, които

моментално накълцват изненадата със сатъра на възмущението и я сготвят на пържола

алангле на яростта, така че тъкмо когато техните погледи се срещнаха и метафоричните

славейчета си прочистиха гърлата за коронния си номер, тя изникна между тях и

поиска да знае:

- Какво по демоните търсиш тук, Тревър Младонадеждов?