Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- Не бе, имах предвид, ама ти си такава хърба!

- Дълги кокали, Господин Трев, оттам дълги мускули. Наистина много се

извинявам!

- Сам съм си виновен, Гобльо, изобщо не си знаех собствената ти сила...

Внезапно Трев политна напред и се стовари върху Лут.

- Къде се дяна бе, мой човек? - каза лицето, което го беше потупало силно по

гърба - Нали се разбрахме, че ще се чакаме до будката за цаца!

След което говорещият видя Лут и очите му се присвиха: 48

- Брей, кой е тоя навлек, дето си мисли, че е от наште?

Не беше точно да се втренчи в Лут, но определено се чувстваше как го претегля, при това на недоброжелателна везна.

Трев се отръска с нехарактерно притеснен вид:

- Здрасти, Анди. Ъъ, това е Лут. Бачка за мен.

- Като какво бе? Като парцал за под ли? - подметна Анди и групичката зад него

се разсмя.

На шегите на Анди винаги някой се смееше. Това беше първото, което човек

забелязваше за него, по-точно първото след блясъка в очите му.

- Бащата на Анди е капитанът на Мътни Извор, Гобльо.

- За мен е удоволствие да се запозная с вас, сър, - протегна ръка Лут.

- Я-ааа, „за мен е удоволствие да се запозная с вас, сър”, - изимитира Анди и

Трев изтръпна, когато мазолестата му длан колкото супник сграбчи тънките като

макарони пръсти на Лут.

- Ама че на него ръката му е като на някое малко момиченце бе, - изказа

наблюдението си Анди и стисна.

- Господин Трев ми е разказвал забележителни неща за Мътняците, сър, -

разприказва се Лут, докато Анди изръмжа и Трев забеляза как кокалчетата му

побеляват от усилие, а Лут най-спокойно си дърдореше - Другарските чувства във

спорта трябва да са прекрасно нещо.

- Да бе, да, - изръмжа Анди, най-сетне успял да си откопчи ръката, а лицето му

излъчваше гневно недоумение.

- А това е приятелчето ми Макси, - побърза да се намеси Трев - А тоя е Картър

Пръдльото...

- Сега вече е Баш-пръднята, - поправи го Картър.

- Ъ-хъ, тъй де. А това е Джъмбо. С него да не земеш да дремеш. Той е крадец.

Джъмбо може да отвори ключалка по-бързо отколкото ти да си отвориш очите.

Споменатият Джъмбо показа малка бронзова значка и поясни:

- Гилдията, разбира се. Иначе ти заковават ушите за вратата.

- Имате предвид, че преживявате като нарушавате закона? - ужаси се Лут.

- Ма ти не си ли чувал за Гилдията на Крадците бе? - намръщи се Анди.

- Гобльо е отскоро тук, - защити го Трев - Не е излизал много. Той е гоблин, горе

от планините.

- Слизаме отгоре да отмъкваме работни места, а? - обади се Картър.

- Ама че ти се едно някога си искал да бачкаш, а? - контрира Трев.

- Добре де, някой ден може и да поискам.

- Да издоиш кровите като се приберат у дома ли? - вметна Анди и веднага му се

засмяха.

С това представянето свърши за най-голяма изненада на Лут. Той беше очаквал

все някой да спомене краденето на кокошки. Вместо това Картър извади две тенекийки

бира от джоба си и ги хвърли на Лут и Трев.

- Ами, аз поразтоварвах малко долу на пристана, такова, - оправда се той сякаш

малко нормална работа беше някакво престъпление - Тея дойдоха с гемия от Четирте

Хикса.

Джъмбо пак бръкна в джоба си и измъкна нечий чужд часовник.

- След пет минути е първият сигнал, - обяви той - Аре на Мелето... ъ, ако те

устройва Анди?

Анди кимна и Джъмбо го изгледа с облекчение. Винаги беше важно всичко да

устройва Анди. А Анди все така се взираше в Лут както котка би гледала някоя

необичайно нахакана мишка, гледаше го и си разтриваше китката.

49

Г-н Отоми си прочисти гърлото, от което адамовата му ябълка заподскача

нагоре надолу като колеблив залез. Крещенето пред публика, да, това му допадаше, но

виж говоренето пред публика, това беше съвсем друго унижение.

- Ами, ъ, вижте, хора, истинският футбол, дето ще го гледаме сега, та той е най-

вече до Мелето, до което след малко ще се стигне и при вас, господа...

- Аз пък си мислех, че ще гледаме две групи играчи как се борят помежду си да

вкарат топката във вратата на противника?

- Може би, сър, всичко е възможно, - допусна блюстителят - Но в

действителност поддръжниците и на двата отбора по улиците, виждате ли, те

предприемат опити и усилия да съкратят, такова, размера на полето, в зависимост от

хода на играта, така да се каже.

- В смисъл, като живи стени ли? - поиска да уточни Ридкъли.

- Нещо като такова, сър, да, сър, - подтвърди почтително Отоми.

- Ами вратите?

- О, те може и вратите да преместят, м-да.

- Моля? - възмути се Пондър - Зрителите могат да местят вратите?