Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

хорица, но имаха твърде смътна представа за това как ще да изглеждат обикновените

хорица тея дни и сега се подхилкваха, споглеждаха се и си подвикваха неща от рода на:

„Добра стига, пусто да опустее, нема лабаво, хей-брей, мой чиляк, мамка му и прасе”.

До тях бяха застанали извънредно смутени двама от университетските Блюстители, не

знаещи къде да се дянат, освен че биха предпочели да си пушат кротичко някъде на

завет.

- Господа, - започна Ридкъли и добави с дяволит проблясък в очите - или може

би ще е по-редно да кажа, събратя труженици на ума, този следобед ние... Да, Старши

Дискусионни Наставнико?

- Доколко коректно е да се именуваме, собствено погледнато, труженици? Това

в края на краищата нали е университет, - изтъкна Старшият Дискусионен Наставник.

- Съгласен съм със Старшия Дискусионен Наставник, - подкрепи го Лекторът по

Съвременни Руни - Съгласно Устава на Университета ни е изрично забранено да

извършваме извън пределите на университета каквато и да е магия над четвърто ниво, освен ако не бъдем изрично помолени за това от гражданските власти или, съгласно

алинея трета, освен ако много ни се иска. Тук се явяваме в качеството си на титуляри, като каквито ни е забранено да работим.

- Тогава ще приемете ли обръщението „събратя кръшкачи на ума”? - подхвана

Ридкъли, както винаги с радост проверяващ до колко далече може да стигне.

- Титулярни кръшкачи на ума, - поправи го педантично Старшият Дискусионен

Наставник.

Ридкъли се предаде. Той можеше да си кара така и цял ден, но животът не е само

игри и забавления.

- След като уредихме това, трябва да ви уведомя, че помолих доблестните

господа Искреньо Отоми и Алф Нобс да се присъединят към нас в тази наша малка

щуротийка. Господин Нобс ни увери, че след като не носим ритнитопковски емблеми, не би трябвало да привлечем нежелателно внимание.

Магьосниците кимнаха притеснено към блюстителите. Които, естествено, бяха

само някакъв обслужващ персонал на университета, докато магьосниците бяха, ами, самият университет, нали така? Нали в крайна сметка същината на университета не

беше в тухлите и хоросана, а в хората, най-вече в магьосниците. Да, ама на всички до

един им се тресяха мартинките само от вида на блюстителите.

Те всичките бяха яки мъже, като че изваяни от бекон. И всичките бяха потомци

на и практически неразличими от онези мъже, които някога бяха преследвали същите

тези магьосници (като по-млади и по-пъргави, а е удивително колко пъргав ставаш с

двама блюстители по петите ти) през мъгливите нощни улици. В случай че те хванат, споменатите блюстители с огромно удоволствие грижещи се за санкциите по частните

закони и своеволните правила на университета, ще те завлекат при Архиканцлера с

обвинение в Опит за Извършване на Безобразно Напиване. Което все пак беше за

предпочитане пред съпротивата, в който случай се говореше, че блюстителите не

пропускали шанса за някоя малка класова борба. Това е било преди доста години, но и

досега внезапната поява на блюстител предизвикваше плъзването на гузен и позорен

ужас по костите на тези мъже, спечелили си повече букви зад имената от цяла игра на

скрабъл.

Г-н Отоми, съзнавайки това, се подхили и докосна козирката на фуражката си:

- Добърден, гос’да. Хич няма да се плашите. С мен и Алф сте в сигурни ръце. Но

най-добре да мърдаме, че до половин час ще са почнали.

Старшият Дискусионен Наставник не би бил Старши Дискусионен Наставник

ако можеше да понася звука на тишината. Докато се измъкваха от една задна врата, 45

постоянно сепвайки се от непознатото шумолене на панталони около коленете му, той

се обърна към г-н Нобс и заразмишлява:

- Нобс... рядко име е това. Я ми кажи, Алф, да не би по някаква случайност да

имаш някакви роднински връзки с прословутия Ефрейтор Нобс от Стражата?

Ридкъли си отбеляза, че г-н Нобс посрещна този удар на висота, като се има

предвид неловката неофициалност на обстановката.

- Несър!

- А-а, тогава значи някой отдалечен клон на фамилията...

- Несър! Различно дърво!

Застанала в сивата светлина на антрето си Гленда гледаше куфара и се

отчайваше. Редовно беше правила каквото можеше с кафява вакса за обувки, седмици

наред, но той беше купен на втора ръка и картонът почваше да прозира изпод

кожоподобната обвивка. Клиентките и като че ли никога не забелязваха, тя обаче