Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

предвид? – каза Лут – Да, и още той ми обеща да ме заведе на мач, - добави гордо той.

Това предизвика известни разпитвания, от които Гленда само се натъжи. Трев

беше прав, разбира се. Хората, които не знаеха дълги думи бяха склонни да стават

подозрителни спрямо хора, които ги знаят. Затова нейните съседи от рода на г-н

Столоп и неговите авери не вярваха практически на никого. Техните жени, от друга

страна, споделяха много по-богат, макар и донякъде специализиран речник, дължащ се

на евтините любовни романчета пренасяни като контрабанда от кухня на пералня по

всички улици. Ето откъде Гленда знаеше думи като „бонтон”, „въжделение”, „будоар” и „ридикюл”, макар че не беше напълно наясно относно „будоара” и „ридикюла”, поради което избягваше да ги употребява, което предвид общото положение на нещата

не беше чак толкова трудно. Тя имаше някои дълбоки подозрения относно това, какво

представлява един дамски будоар и определено не би питала никого, та да не би да и се

смеят.

40

- И ще те води той значи на ритнитопка, а? Господин Лут, та вие ще изпъквате

като диамант в ухото на чистачка!

Не изпъквай в тълпата. Толкова много неща трябваше да се помнят!

- Той каза, че ще се погрижи за мен, - провеси нос Лут - Ъъ, чудех се, коя ли е

била онази хубава млада дама, която беше тук снощи, - добави отчаяно той, прозрачен

като чист въздух.

- Той ли ти е казал да ме питаш, а?

Лъжи. Прикривай се.Да, но Милейди не беше тук! А пък чудесната дама с

ябълковите пайове беше точно пред него! Толкова сложно беше!

- Да, - промълви хрисимо той.

И Гленда изненада сама себе си:

- Тя се казва Жулиета и живее тамън врата до врата до мен, така че той най-

добре да не се навърта наоколо, ясно ли е? Жулиета Столоп, да го видим, как ще му

хареса това.

- Опасявате се, че той ще иска ръката й ли?

- Ще види той ръката на баща й, че и отгоре, само като разбере, че той вика за

Мътняците!

Лут я изгледа неразбиращо, така че тя разясни:

- Ама нищо ли не знаеш? Стари Авери Мътни Извор? Ритнитопковския отбор?

Кукляците пък са Ритнитопковски Клуб Кукличките. Кукляците мразят мътняците, а

мътняците мразят кукляците! Така си е от памтивека!

- Какво ли е причинило такива различия помежду им?

- Какво? Няма никакви различия помежду им, ако не се броят цветовете! Тези

два отбора са еднакво отвратителни! Кукличките носят черно-бели екипи, а Мътни

Извор розово-зелени. Всичко е пустата му ритнитопка. Проклетата му, пребита, преритана, преблъскана, премачкана, тъпа ритнитопка! - горчивината в гласа на Гленда

стигаше да вкисне и крем за торта.

- Но вие имате шалче на Кукличките!

- Щом като живееш там, така е по-безопасно. А и така или иначе, трябва да си

поддържаш своите.

- Но не е ли то просто игра като дама или домино или Туп?

- Не! То е по-скоро като война, само че без добрината и любезността!

- Ох, майчице. Но във войната няма добрина, нали? - объркване забули лицето

на Лут.

- Не!

- О, ясно. Били сте иронична.

Тя го изгледа накриво.

- Сигурно съм била, - призна си тя - Странен човек сте вие, господин Лут.

Откъде сте всъщност?

Старата паника пак се завърна. Бъди безобиден. Бъди услужлив.

Сприятелявай се. Лъжи.Но как да се лъжат приятели?

- Време ми е да си ходя, - каза той и се шмугна надолу по каменните стъпала -

Господин Трев ще ме чака!

Мил, но странен, помисли си Гленда докато го гледаше как изчезва със скок по

стъпалата. И наблюдателен. Да забележи шалчето ми на закачалката на десет крачки

оттук.

Звукът на дрънчаща консервена кутия предизвести Лут за присъствието на шефа

му още преди той да мине през прастария сводест проход към свещоливницата.

Останалите и обитатели бяха спряли работата си, което, откровено казано, предвид

41

обичайната й охлювска скорост, не означаваше кой знае каква промяна, и го гледаха

равнодушно. Но все пак го гледаха. Дори и Цимент изглеждаше донякъде

заинтересуван, макар че Лут забеляза нещо кафяво покапало от крайчеца на устата му.

Някой пак му беше давал железни стружки.

Тенекийката хвръкна, когато Трев я докосна с крака си, прелетя над главата му, върна се някак накриво, все едно се търкаляше по невидим склон и кацна в чакащата му

ръка. Откъм зрителите се разнесе мънкащо възхищение, а Цимент плясна с ръка по

масата, което общо взето ознаваше одобрение.

- Къде се бавиш бе Гобльо? На лафче с Гленда, а? Няма да ти излезе късмета с