Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

нея, от мен да знаеш. Бил съм там, пробвал съм, няма начин, - той подхвърли на Лут

мърлява торба - Навличай това без да се помотваш, че да не ми личиш като диамант...

- На ухото на чистачка? - предположи Лут.

- Ей, да! Бързо зацепваш. Ама стига разтакаване, че ще закъснеем.

Лут изгледа със съмнение дългия, ама много дълъг розово-зелен шал и

грамадната жълта вълнена шапка с розов понпон.

- Нахлузи си я добре, че да ти покрие ушите, - разпореди се Трев - Аре бе, мърдай!

- Ъ... розово? - вдигна подозрително шала Лут.

- Е и?

- Добре де, нали ритнитопка е игра за яки мъжаги? Колкото до розовото, извинете ме, обаче то не е ли по-скоро ... женствен цвят?

Трев се ухили:

- Е да, така си е. А помисли малко. Нали ти си умникът тука. И може да мислиш

и да вървиш едновременно, знам си че мо’еш. От тая работа изпъкваш от тукашните

хора.

- А, мисля, че се сетих. Розовото провъзгласява почти войнствена мъжественост, отправяйки посланието: „Толкова съм мъжествен, че мога да си позволя да те

предизвикам да поставиш тази моя мъжественост под въпрос, с което ще ми

предоставиш възможността допълнително да я провъзглася като приложа спрямо теб

насилие”. Не знам дали сте чел някога „Die Wesentlichen Ungewissheiten Zugehörig der Offenkundigen Männlichkeit”22 на Офлебергер?

Трев го хвана за раменете и го завъртя към себе си:

- К’ви ги мислиш, бе Гобльо? - заговори той с почервенялото си лице само на

няколко пръста от лицето на Лут - К’ъв ти е проблема, а? К’во ста’а с тебе, а? Вадиш

думи като за хилядарка и си ги редиш като стой ти гледай! И как така тогава си ми

кацнал в свещоливницата, да бачкаш за някой като мен, а? Не се връзва нещо! Да не

бягаш от дъртия Сам, а? Нема проблем ако е тъй, така де, освен ако не си бастисал

някоя старица или такова, ама трябва да ми го ка’еш!

Твърде опасно, мислеше си отчаяно Лут. Промени темата!

- Тя се казва Жулиета! - проплака той - Момичето, за което ме питаше! Живее

врата до врата с Гленда! Честна дума!

Трев го изгледа с подозрение:

- Гленда ти е казала това?

- Да!

- Нещо те е бъзикала. Знаела е, че шъ ми ка’еш на мене.

- Не мисля, че би ме излъгала, господин Трев. Тя ми е приятел.

- Цялата нощ все за нея си мислех, - въздъхна Трев.

- Да, тя е великолепна готвачка, - съгласи се Лут.

22 бел.прев.: Die Wesentlichen Ungewissheiten Zugehörig der Offenkundigen Männlichkeit : На немски това

значи „Съществените недоизяснености относно подчертаната мъжественост”.

42

- Не бе, говорих за Жулиета!

- Ъъ, още Гленда ми каза да ви съобщя, че другото име на Жулиета е Столоп, -

добави Лут, мразейки как става носител на все по-лоши новини.

- К’во-о? Това гадже да е Столоп?

- Да. Гленда каза да съм ви видял, как ще ви хареса това, но аз знам, какво е

ирония.

- Ама то е като да намериш черешка в супа от кучешко! Искам да кажа, всичките

Столоповци са педераси, кой от кой по-големи, до един са мръсници и балтии, от онея

гадни копелета, дето шъ ти натикат семейните бижута в гърлото с ритници.

- Но вие не играете ритнитопка, нали? Вие само гледате.

- Мамка му, така си е! Ама аз съм биткаджия, разбираш ли? По всичките махали

ме знаят. Питай който щеш. Всички познават Трев Младонадеждов. Аз съм на Дейв

Младонадеждов момчето. Всеки фен в града знае за него. Четри гола! Никой друг не е

вкарвал толкова за цял живот! И хич не си поплюваше Тате, ама хич. Един мач той

хвана копелето мръсно кукленско, както си беше оня с топката и го метна право през

вратата. Тежко ги раздаваше моят Татко, тежко, че и отгоре.

- Значи и той е бил педерас, мръсник и балтия, нали?

- К’во? Ти да не искаш нещо да ме работиш мене, а?

- Не бих искал да стане така, господин Трев, - оправда се Лут толкова

тържествено, че Трев не можа да не се ухили - но виждате ли, след като е употребявал

спрямо противниковия отбор още повече насилие и от самите тях, това не значи ли, че

той...

- Той беше татко ми, - заяви Трев - Което значи да ми престанеш с тея шантави

математики, ясно?

- Напълно ясно. А вие никога ли не сте искали да тръгнете по стъпките му?

- К’во, и да ме донесат вкъщи на носилка ли? А не, акъла си го имам от мама, не

от Тате. Голям пич е бил той и си е обичал ритнитопката, но не беше много по

мозъчната част, а оня ден част от мозъка му беше изтекла от ухото му. Кукляците го

спипали в Мелето и го оправили отвсякъде. Не е за мене тая работа, гобльо. Аз съм

умен.

- Да, господин Трев, виждам.

- Слагай такъмите и да вървим, окей? Не може да пропиляваме един мач за ей