Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

бяха мъже, и то в извънредна степен мъже. Жените се разделяха на две категории: едните довлечени тук от кръвни връзки или пък от изгледите за брак (след което

можеха да престанат да се преструват, че тази проклета гнусотия ги вълнува), другите

бяха неколцина възрастни жени от типа „мила старица”, безразборно врещящи посред

надигащи се изпарения от лавандула и мента неща от рода на: „Стига си се помайвал

де, ами го сритай едно хубаво в чатала!” и подобни въззвания.

А ето и още една миризма, която той се беше научил да разпознава, макар че не

можеше напълно да я проумее. Миризмата на Лут. С нея се бяха смесили миризмите на

лой, евтин сапун и дрехи втора ръка, които приматската част на мозъка му

категоризира като принадлежащи на „Ритача на консервени кутии”. Който беше просто

поредният слуга в лабиринтите на университета, но понастоящем беше приятел на Лут, а Лут беше важен. Освен това нещо с него не беше наред. Той нямаше свое място в

света, но все пак беше в него и светът скоро щеше да забележи това.

Библиотекарят добре ги знаеше тези неща. В тъканта на действителността

нямаше местенце с етикетче „библиотекар-примат”, докато той не беше паднал право в

едно такова, а вълните от това падане бяха направили живота му много странен.

А, още една миризма беше понесена от лекото издигащо се течение. Тази беше

лесна: Пищящата Жена с Банановия Пай. Библиотекарят я харесваше. О, първия път

като го вида, тя се разпищя и избяга. Също като всички останали. Тя обаче после се

върна и миришеше на засрамено. Освен това тя зачиташе примата на словото, също

както и него в качеството му на примат. И понякога му правеше бананов пай, което

47

беше израз на добрина. Библиотекарят не беше много наясно с любовта, която винаги

му се беше струвала малко ефимерна и лигава, но виж добрината беше нещо практично.

С добрината винаги знаеш кое как е, особено пък ако държиш в ръцете си пай, който тя

току що ти е дала. И тя също беше приятелка на Лут. Лут нещо много лесно се

сприятеляваше като за някой започнал от нищото. Интересно...

Библиотекарят, каквото и да им се струваше на хората, обичаше порядъка.

Книгите за зеле отиваха в секция Листни Зеленчуци, (блит) UUSSFY890–9046

(антиблит1.1), макар че „Голямото приключение на Карфиолчо” очевидно ще бъде по-

скоро за UUSS J3.2 (>блит) 9, докато „Даото на Зелето” несъмнено ще е кандидат за

UUSS (блит+) 60-sp55-o9-hl (блит). За всеки запознат със седем-мерната библиотечна

каталожна система в блит-измерно пространство, това си е ясно като бял ден, стига

само да не изпущаш от поглед блита.

А ето ги и събратята му магьосници, крачещи неуверено в шумолящите си

панталони и толкова усърдно стараещи се да не изпъкват в множеството, че щяха още

повече да изпъкват, ако на остатъка от множеството му пукаше поне ей толкова.

Никой не беше забелязал. Това беше едновременно унизително и възхитително, реши Ридкъли. Обикновено островърхата шапка в съчетание с роба и жезъл

разчистваха пътя по-бързо и от трол със секира.

А сега им се пречкаха! И ги блъскаха! Но не беше толкова неприятно, колкото

предполагаха тези думи. От всички страни не преставаше един умерен натиск, докато

народът прииждаше ли прииждаше, все едно магьосниците бяха нагазили до гърди в

някакво море и се поклащаха и лашкаха в бавния му ритъм.

- Леле, - възкликна Завеждащият Катедра Неопределени Изследвания - Това ли

било то ритнитопката? Не е ли малко скучничко, а?

- Не бяха ли споменати едни банички? - извиваше глава Лекторът по

Съвременни Руни.

- Че то хората още се събират, бе шефче, - поясни Отоми.

- Но как може да се види нещо тук?

- Зависи от Мелето, бе шефче. Обикновено хората дето са наблизо викат.

- Я, виждам един, дето продава банички, - оживи се Завеждащият Катедра

Неопределени Изследвания, напредна с няколко стъпки, навалицата точно в тоя момент

се лашна и измести и той изчезна.

- Как е сега, Господин Трев? - попита загрижено Лут, докато хората се нижеха

покрай тях.

- Боли като шибания, да ме прощаваш за клачианския, - измърмори Трев

притискайки наранената си ръка - Ама ти сигурен ли си, че не държеше някой чук?

- Никакъв чук, Господин Трев. Много съжалявам, но вие поискахте и аз...

- Зная, зная. Откъде си се научил да удряш така?

- Изобщо не съм се учил, Господин Трев. Никога не бива да вдигам ръка срещу

никого! Но вие така настоявахте и...