Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- Аз ви изложих, - рече по някое време Лут, докато си крачеха полекичка посред

след-мачовата тълпа.

Или поне Трев си вървеше полекичка; Лут се движеше с някаква странна

походка като че нещо не му беше наред с тазобедрената става.

- Не бе, поправимо е, - зауспокоява го Трев - Всичко е поправимо. А на мене

само ми дай да оправям нещата. К’во са видели значи хората? Само някакъв пич с

мътняшки екип. Ми че ние сме хиляди. Нема да се плашиш. Ъъ, а как тъй си станал

толкова як, бе Гобльо? Да не си вдигал от малък тежести, да речем?

- Предположението ви е съвсем точно, Господин Трев. Преди да бъда роден, действително вдигах тежести. И разбира се, тогава бях само дете.

Още някое време продължиха да си крачат полекичка преди Трев пак да

проговори:

- Я повтори, моля те. Че нещо ми заседна това в ума. И да ти кажа, заседнало е, щото не се побира.

- Ах, да. Вероятно съм оставил неяснота. Имаше време, когато умът ми беше

потънал в мрак. После Брат Овес ми помогна да достигна светлината и се родих.

55

- Аа, религьозни работи.

- Но ето ме сега тук. Питахте ме, защо съм силен. Докато живеех в мрака на

ковачницата, аз вдигах тежести. Първо това бяха щипците, после малкия чук, след това

най-големия чук и ето че дойде ден, когато можех да вдигам наковалнята. Това беше

добър ден. Донесе ми известна доза свобода.

- И що е било толкова важно да вдигаш наковалнята?

- Аз бях прикован за наковалнята.

И те пак повървяха известно време в мълчание, докато Трев не каза подбирайки

внимателно всяка дума:

- Май горе у вас е било бая напечено?

- Вече не е чак толкова лошо, струва ми се.

- Е, значи има какво да си спомня човек, такива ми ти неща.

- Като присъствието на определена млада дама ли, Господин Трев?

- Да, щом като стана дума. Не мога да спра да си мисля за нея! Ма наистина си

падам по нея! Пък тя да е Кукличка! – една групичка запалянковци се обърна да ги

изгледа и той понижи гласа си до шепот – Ама тя има братя с юмруци като волски гъз!

- Доколкото съм чел, Господин Трев, любовта се надсмива над ключарите.

- Нали? А к’во пра’и като и размажат физиономията с волски гъз?

- Поетите не са задълбавали в този аспект, Господин Трев.

- Освен туй, - продължи Трев – ключарите, като ги гледаш, са едни такива

кротки типове. Внимателни и търпеливи и такова. Като тебе. Като гледам, от тях мо’еш

да се отървеш и с някой друг майтап. Няма начин да не си срещал момичета. Е да де, не

си картинка с рамка, нали, ама пък ги говориш едно изтупано. А на бас, че скоро ти

кацат право в ръчичката... след като си я измиеш ръчичката де.

Лут се поколеба. Беше срещал Милейди, разбира се, а и Госпожица

Церикаишова, никоя от които обаче не можеше просто така да се класифицира като

„момиче”. Беше се виждал, естествено, и със Сестричките, които бяха явно млади и

несъмнено от женски пол, но трябва да се каже, че приличаха по-скоро на разумни

кокошки и не бяха в най-добрия си вид докато се хранят, но и в техния случай

„момичета” не беше най-подходящата дума.

- Не съм се срещал с много момичета, - каза накрая той.

- Ами Гленда? Ама наистина си и хванал окото. Само че внимавай, че тя, само да

я оставиш, ще вземе да ти се разпорежда с живота ти. На нея само това и дай. На

всички все това им прави.

- Между вас двамата да няма някаква история, - попита Лут.

- Ама ти сече пипето, а? Уж тихичко, ама чат-чат-чат. Като с нож. Ъхъ, като

гледам, шъ да е имало история. Щеше ми се да нямаше между нас и география, ама тя

всеки път ме пляскаше през пръстите, - Трев направи пауза и зачака в лицето на Лут да

трепне нещо, но накрая добави без много надежда – Това беше майтап.

- Благодаря че ме осведомихте, Господин Трев. Ще го разшифровам по-късно.

Трев въздъхна:

- Ама това беше преди, пък Жулиета... добре де, цяла миля шъ пълзя по

строшено стъкло само да ми падне в ръцете, без майтап.

- Едно стихотворение често може да отключи сърцето на любимата, - забеляза

Лут.

Трев просия:

- Да бе, нали ме бива в приказките. Ако зема да и напиша писмо, ти нали шъ и го

занесеш, а? Ако и го пиша на някоя шик хартия, нещо да речем като... „Ей, ама си

наистина страшно парче. Много си падам по тебе. Аре да излезем? Без разни такива, обещавам. Цунки. Трев.” К’во ш‘ ка’еш?

56

- По дух е чисто и благородно, Господин Трев. Но, ммм, ако бих могъл малко да

ви съдействам...?

- Трябват му по-завъртяни думи, нали? И малко по-накъдрен език? –