Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

И ето че и сега се заизваждаха оръжия.

- Ей, внимателно бе хора, - предупреди ги Трев отстъпвайки и размахвайки

успокоително ръце - Тая улица е пълна с народ, чаткате ли? Само да ви види бай ви

Сам да се биете и ще ви скочи с големи, ама големи палки и ще ви пердашат докато не

си издрайфате червата и що? Щото ви мразят, щото зарад вас ще трябва да пишат като

гламави вместо да си седят да си кльопат понички.

Той отстъпи още малко назад и продължи:

- А после, на основание че сте им увредили оръжията с главите си, шъ ви

закикерчат в Тръшкалника за една нощна почивка на Колелцето. Познато ли ви е?

Толкова ли ви хареса, че се натискате пак за там?

Той с удовлетворение си отбеляза израза на смутено припомняне по лицата на

всички освен на Лут, който не би могъл да си има представа, и на Анди, който с

Колелцето беше като дупе и гащи. Но дори и Анди не беше склонен да скача срещу

Сам. Само да убиеш един от тях и Ветинари ще ти представи единствения за цял живот

шанс да пробваш, можеш ли да застанеш право във въздуха.

Те се поотпуснаха, но не много. В тези сфинктеронатегнати обстоятелства беше

достатъчно само някой идиот да...

Оказа се, че и някой извънредно умен можеше да я свърши тази работа. Лут се

обърна към Алджърнън, най-младия от братята Столоп, и му подхвърли ведро:

- Ако знаехте, сър, колко наподобява настоящата ви ситуация описаната от

Фонмаузбергер в монографията му за експеримента му с плъхове.

В който момент Алджърнън, след една секунда от каквото минаваше при

Алджърнън за замисляне, го удари с все сила с тоягата си. А Алджърнън беше едър

момък.

Трев успя да хване приятеля си преди да се просне на паважа. Тоягата беше

ударила Лут право в гърдите и разкъсала вехтия пуловер. Кръв беше наквасила

бримките.

- Що ти трябваше да земеш да го удряш бе, тъпанар смотан? - викна Трев на

Алджърнън, за когото дори и братята му бяха съгласни, че е тъп като гьон - Нищо те ти

26 бел.авт.: Но пък нали ти остава другото око. И така вече имаш безспорно доказателство, колко корав

тип си, особено пък ако си се сдобил и с някой от онези белези право през окото и стигащ до бузата. Така

само като си сложиш черна превръзка, никога повече няма да ти се налага да чакаш да те обслужат в

бара.

58

правеше, бе. Що ти беше това бе, а? - той скочи на крака и преди Алджърнън да успее

да помръдне, си свали ризата и се заопитва да спре кръвта на Лут.

След още половин минута пак се изправи, метна прогизналата риза срещу

Алджърнън и му се развика:

- Няма пулс, бе кретен! К’во ти беше направил, бе?

Дори и Анди се беше стъписал. Никой досега не беше виждал Трев такъв, не и

добрия стар Трев. Даже кукляците знаеха, че Трев е умник. Трев хитрягата. Трев не

беше от онези, които да се самоубиват чрез крещене срещу сбирщина типове и без туй

налитащи за бой. Злощастният Алджърнън, почти опарен от яростта на Трев успя да

измънка:

- Ма той, такова... нали е мътняк...

- Кой си ти бе? Проклет тъпанар, ето какво си! - изкряска Трев и се обърна

сочейки с тресящ се пръст останалите - Какви сте вие? Какви? Нищо не сте! Боклуци!

Лайна на дъжд! - после той протегна пръст към Лут - Ами той? Той правеше к’во ли не.

Знаеше к’во ли не. И до днес нито веднъж не е ходил на мач! Шала го носеше само да

не изпъква!

- Нямаш грижа, Трев, приятелю, - изсъска Анди и надигна заканително сабята -

За тая работа шъ дигнем цяла проклета война!

Трев обаче изведнъж му връхлетя като разгневена оса.

- Ти к’во-о? Абе ти си психо, бе! И на представа си нямаш, а?

- Виждам шлемове, Анди, - намеси се разтревожено Джъмбо.

- К’во аз бе? Аз пък к’во съм направил?

- Същото като глупавите Столоповци. Мътняци и кукляци, а? Боговете да ви

серат върху всичките, дано!

- Ама те съвсем са наближили, бе Анди.

Братята Столоп, които бяха крайно, но не и безкрайно тъпи, вече се изнизваха.

Вярно че хора с ритнитопковски шалчета кръстосваха навсякъде из града. Стражата не

можеше да гони всички. Да, но да цапардосаш някакъв тип, който да закърви и да

престане да диша, ами това си беше равнозначно на убийство, а в тези обстоятелства

бай Сам можеше внезапно да развива страшна скорост.

Анди протегна яростно пръст към Трев:

- Труден е животеца в Мелето като си тъп келеш без авери.

- Тука не ти е Мелето!

- Абе я се събуди, бе лапе. Мелето е навсякъде.

И Агитката напусна бегом, само Джъмбо се поспря за миг и измънка „сори”. Не