Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

като не са много заети за мъничко обученийце по първа помощ, преди всичко за

разликата между мъртвец и заспал човек. Е, понякога може и да е мъчна работа, но

обикновено е възможно да се разпознаят признаците. Професията винаги е била

склонна да счита ходенето за един от по-надеждните такива, макар че в този град се

научихме да гледаме на това като просто едно добро начало. Но когато дръпнахме

савана, той седна и помоли Игор за сандвич, което като цяло е решаващ признак. С

изключение на треската той беше добре. Учестен пулс, което предполага, че има такъв.

Нито драскотина по него, макар че един обилен обяд няма да му дойде зле. Трябва да е

бил особено гладен, защото направо изяде сандвича, който му приготви Игор. Като

стана дума за обяд, откровено казано, и на мен няма да ми дойде зле някой!

- Оставили сте го да си тръгне? - ахна ужасено Сержант Ангуа.

- Разбира се! Не мога да държа някой на легло задето е неудобно жив!

Тя се обърна към Стражник Херингов:

- И ти си допуснал той да си тръгне, Копърка?

- Изглеждаше като случай на докторско решение, серж, - измънка Херингов и

изгледа накриво Трев.

- Та той целия кървеше! Ама пълно мазало беше! - избухна Трев.

- Измама значи? - предположи Ангуа.

- Бих се заклел, че нямаше пулс, сержант, - обади се Херингов - Може пък да е

един от онея монаси от Главината с онея фокус-мокуси.

- Значи някой е губил времето на Стражата, - отсъди Ангуа и изгледа Трев.

Той определи това като отчаян последен изстрел, каквото си и беше, и отвърна:

- Че на мен това за кой ми е? Да не мислите, че си умирам да съм тук?

62

Стражник Херингов прочисти гърло:

- Цялата тая нощ с тоя мач, серж. Бачкане колкото щеш, запалянковци вилнеят

навсякъде, а някой им подава ли подава слухове. Направо изнемогваме, повече няма

какво да се каже. Един два пъти нещата вече са понапекоха. А този все пак стана и си

тръгна в края на краищата.

- Това вече не е мой проблем, - намеси се докторът - Пристигнал хоризонтално, излязъл вертикално. Така си е за предпочитане. А сега ми е време да си вървя, сержант.

И нас също ни чака тежка нощ.

Сержантката потърси на кого да се разкрещи и ето го Трев, удобно под ръка.

- Ти! Трев Младонадеждов! Тук пак се опира до тебе! Бягай да си намериш

аверчето. И ако възникнат още неприятности, ще има... ами неприятности. Ясна ли

съм?

- Двукратно, серж, - не можа да се сдържи той, ама просто не можа, даже и

въпреки студената пот струяща по гръбнака му. Но пък се чувстваше толкова леко...

приповдигнато... облекчено. Някои хора обаче просто не могат да оценят

просветлението, когато ти се яви. Не е за ченгета тази работа.

- За теб съм сержант, Младонадеждов! Дръж!

Трев успя да хване знака, както си хвърчеше през стаята.

- Благодарско, серж!

- Да те няма!

И Трев го проняма, а като се отдалечи от управлението, примъкналата се към

него сумрачна фигура си дойде почти като очаквана. В сивия въздух се долавяше

смътна миризма. Е добре, поне не беше Анди. Точно сега можеше да се оправи и без

Анди.

- Да, Картър? - обърна се той към мъглата.

- Как позна, че съм аз?

Трев въздъхна:

- Налучках.

Той ускори крачка.

- Анди иска да знае, к’во си казал.

- Няма страшно, сичко е уредено.

- Уредено ли? Ама как? - Картър, който винаги си падаше малко тлъстичък, трябваше да подтичва за да не изостане.

- Теб това не те засяга.

О, в този момент на радост...

- Ама може ли да му кажа, че сме на чисто?

- Всичко е уредено! Опечено и в кърпа вързано! Оправих се без грешка. Няма

проблем. Пиши го свършило. Никога не се е случвало.

- Ама сигурен ли си? - не мирясваше Картър - Че той много се е напушил.

- К’во искаш да ти кажа, бре пич? - Трев разпери ръце и се извъртя в пирует - Аз

нали съм Трев Младонадеждов бе!

- Е добре, значи е сигурно тогава. Хей, а на бас, че с’а Анди пак ще те вземе в

Агитката. Ще е върховно, а?

- Знаеш ли, как Лут си мисли, че и викат на Агитката, Картър?

- Не. Как?

Трев му каза.

- Ама това е... - започна Картър, но Трев го прекъсна:

- Смешно е, Картър. Смешно си е, а и малко тъжно и безнадежно. Ама наистина,

- Трев спря толкова внезапно, че Картър се блъсна в него - И един съвет от мене: Това

Картър Пръдльото до никъде няма да те докара. А и Баш-Пръднята също. Повярвай ми.

63

- Но всички ми викат Картър Пръдльото, - проплака Баш-Пръднята.

- Дрънни му един на първия, който пак те нарече така. Иди на доктор. Спри