Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

тези които по определение не са от значение, то светът на малките хорица да се готви

да бъде разтърсен, а те да се тресат от страх.

- Ветинари нали не одобряваше ритнитопката, Господин Отоми? - спомена тя.

- Ами че да, ами че разбира се, ами че те всичките са в тая игра, - Отоми се

потупа по ноздрата.

Което предизвика малък сгъстък изсъхнало вещество да се изстреля от носа му и

да падне в чая му. Гленда закратко проведе борба със съвестта си, дали да не му каже, но в крайна сметка спечели Гленда.

- А пък аз си мислих, че ти ще знаеш това, както си пред очите на хората в

Кукличките, - пак я подхвана Отоми - Спомням си майка ти. Светица беше тая жена, светица. Винаги ще протегне ръка на помощ на хората.

Да, а те не пропускаха да вземат, каза си наум Гленда. Късмет изкара майка й, че

като умря, още си имаше всичките пръсти.

Отоми си допи чая, плясна с чашата по масата и въздъхна:

- Е, не мога да се мотая тук цял ден, нали?

- Да, не се и съмнявам, че си имате куп други места, на които ви предстои да се

мотаете.

Отоми се поспря до арката на входа и се обърна да се ухили към Жулиета:

- Ама с онова момиче си бяхте като две капки вода, честен кръст. С мътняшко

момче. Да се чуди и да се мае човек. Трябва да е било някой от онея тъпликатите. Е

хубаво тогава, ще си остане тайна значи, както казал оня дето намерил нещо, което ще

си остане тайна. Тра-ла-ла-лала...

И той застина като мъртъв за да не се напори на ножа, който Гленда беше

хванала не съвсем заплашително току до гърлото му. С удовлетворение тя има

възможността да наблюдава как адамовата му ябълка заподскача нагоре-надолу като

побъркано йо-йо.

- Извинявайте, - каза тя и смъкна острието надолу - Тея дни ножът нещо ми е все

в ръката. Нали трябва да кълцам свинското. Ама как само свинското месо прилича на

човешкото, или поне така казват, - тя преметна свободната си ръка през рамото му и

продължи - Струва ми се, че няма да е добре да се разпространяват разни глупави

слухове, Господин Отоми. Нали знаете как хората могат да се напушат от такива неща.

Колко мило от ваша страна, че се отбихте, и ако ви се случи да наминете и утре, ще

гледам да ви намеря някой пай. А сега ни извинете. Че имаме много нещо за кълцане.

Той се изнесе без да се помайва. Гленда с разтуптяно сърце обърна поглед към

Жулиета, чиято уста беше станала на широко О.

- Какво? Какво?

- Ама помислих си, че ще земеш да го заколиш!

- Просто се случи да имам нож в ръката. И ти също имаш нож в ръката. Всички

имаме ножове в ръцете. Нали сме кухня.

- Мислиш ли, че ще дрънка?

- Той всъщност нищо не знае като хората.

Двадесет сантиметра, мислеше си тя. Толкова голяма баница може да направи

без да трябва да я носи във фурната. Колко баници ли ще станат от това говедо Отоми?

67

С голямата месомелачка няма да е трудно. С гръдния кош и черепа обаче ще видиш зор.

Най-добре, в крайна сметка, си се придържай към свинското.

Но мисълта си остана да гори някъде на задния план на ума и, осъдена никога да

не премине в действие, но необичайно възбуждаща и чудно как освобождаваща.

Какво ли са търсели магьосниците на мача? За какво са си водели бележки?

Загадка.

Междувременно те бяха в света на баниците. Жулиета се справяше доста добре с

монотонни работи, стига само да внимава, а притежаваше и неуморност, каквато често

имаха не особено умните хора. От време на време тя подсмърчаше, което не беше добре

да се прави докато приготвяш пълнеж за баница. Вероятно си мислеше за Трев и го

нагласяше към някоя от наличните в прекрасната и, но не чак препълнена главица

бляскави мечти, продавани от „Ала-баламур” и прочие боклуци, според които за да

станеш известна, не ти трябвало друго освен да „бъдеш себе си”. Да-да! Гленда от

друга страна винаги беше знаела какво иска. Тя беше работила часове наред, продължителни и зле платени, за да го постигне, и ей я на: нейна собствена кухня с

власт, в една или друга степен... над баници! А преди само един миг ти си мечтаеше да

направиш един човек на баници!

Защо си постоянно толкова сърдита? Какво не е наред? Ей сега ще ти кажа, какво не е наред! Като почна да постигаш това, тогава още си нямала предвид точно

това. А искаше да видиш Куирм от открита каляска, а мил младеж да пие шампанско

от обувката ти, но така и не го осъществи това, защото онея от Куирм нали са

такива едни, а и как да се довериш на вода, а и оная работа с шампанското как ще