Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- Не ставай глупава, - зауспокоява я Гленда - Боеве нали стават всеки път след

голям мач. Няма защо да прекаляваш с тревогите.

- Ами ти тогава що търчиш? - парира остро Жулиета.

А за това нямаше отговор.

Блюстителят го пусна да мине през входа за персонала с кратко кимане и

изръмжаване и той се отправи направо към свещоливницата. Един двама от момчетата

оклепваха свещи по техния си търпелив и много бавен начин, но нямаше нито следа от

Лут, докато Трев не се реши да рискува душевното си здраве и дихателните си пътища

и да провери в общото спално помещение, където откри Лут заспал на постелката си и

хванал се за стомаха си. За изключително надутия си стомах. Като се има предвид

обичайната кльощава фигура на Лут, така той донякъде приличаше на змия глътнала

извънредно голяма коза. И тогава той си спомни чудатото лице на Игора и загрижения

му глас. Огледа земята около постелката и видя малко парченце коричка от пай и малко

трохи. На мирис беше като много добър пай. Като стана дума, той се сещаше само за

едно лице способно да направи чак толкова съблазнителен пай. Каквото и да беше

изпълнило Трев, цялата онази невидима светлина, от която той замалко не затанцува по

пътя си от Стражата до тук, изтече между пръстите на краката му.

Той се втурна по каменните коридори към Нощната Кухня. Всякакъв

оптимизъм, все още останал у него, се изпари надежда по надежда поради дирята от

трохи от пай, но светлината пак изгря, когато той зърна Жулиета и, ами как иначе, Гленда, застанали посред каквото беше останало от Нощната Кухня, която сега беше в

пълен безпорядък от изтарашени шкафове и парченца от баници и пайове.

- А, Господин Тревър Младонадеждов, - каза Гленда и скръсти ръце - Само едно

нещо ще те питам: Пайовете кой изкльопа?27

Светлината придойде докато не препълни Трев с някакво сребърно сияние. От

три нощи не беше спал в истинско легло, а и току що изминалият ден далеч не беше

нормален. Така че той се усмихна широко, без да гледа към нещо определено и малко

преди да падне на земята, го хванаха ръцете на Жулиета.

Трев се освести след около половин час, когато Гленда му донесе чаша чай.

- Рекох си, че е най-добре да те оставя да поспиш, - каза тя - Жулиета каза, че

изглеждаш ужасно, значи най-сетне трябва да е започнал да и идва умът.

27 бел.прев.: Пайовете кой изкльопа?: Или в оригинала „Who ate all the pies?” - това е традиционен за

английските футболни запалянковци израз на недоволство от занемарената физическа форма на някой

играч.

71

- Той си беше умрял, - възкликна Трев - Умрял като кютук, а после ей го на, пак

оживя. К’во става тук?

Той се поизправи на лакът и установи, че са го сложили на една от мърлявите

постелки в свещоливницата. Лут беше легнал на постелката до него.

- Значи така, - започна Гленда - Ако можеш да я караш поне замалко без да

лъжеш, кажи ми, - тя седна и замалко се загледа в спящия Лут, докато Трев се мъчеше

да осмисли снощните събития - Я пак кажи, с какво беше оня сандвич? Тоя, дето му

беше дал Игорът?

- Риба тон, спагети и мармалад. Със захар на пудра, - прозя се Трев.

- Ама сигурен ли си?

- Такива неща не се забравят.

- Но какъв мармалад? - настоя Гленда.

- Що питаш?

- Мисля си, че може да стане с дюлев. Или пък с чили. С тая захар на пудра

обаче не знам какво да правя. Просто няма смисъл.

- К’во ти става бе? Та той е Игор. Няма що да има смисъл!

- Но те е предупредил за Лут, нали?

- Да, но някак си не мисля, че е имал предвид „заключи си пайовете”, как

мислиш? Ще си имаш ли неприятности заради пайовете?

- Не. Имам още доста съзряващи в ледницата. Най-са добри като съзреят. Абе

изобщо с пайовете трябва да мислиш занапред.

Тя пак погледна към Лут и продължи:

- Ама наистина ли ми казваш, че след като момчетата на Столоп са го

разпердушинили отвсякъде, той е взел и си е тръгнал от „Лейди Сибил”?

- Беше си умрял като кютук. Даже и бай ти Херингов го схвана това.

Този път и двамата изгледаха Лут.

- Сега обаче е жив, - от устата на Гленда това прозвуча като обвинение.

- Виж с’а, - започна Трев - всичко което знам за тея, дето идват от Юбервалд, е

че някои от тях са вампири, а други са върколаци. Е, с’а, вампирите май не налитат на

пайове. А миналата седмица беше пълнолуние и не съм видял той да се държи

смахнато, добре де, по-смахнато от нормално.

Гленда понижи глас:

- Може пък да е зомби... А не, те също не са точно луди по пайове, - тя все така