Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- О, истината понякога е малко стряскаща, - отговори Лут - Но той ще се оправи

и ще му стане по-добре.

- Самата аз много бих искала да узная истината, Господин Лут, моля, - каза

Гленда скръствайки ръце и мъчейки се да изглежда строго, докато някакво гласче в

главата и ликуваше: „Шезлонг! Шезлонг значи! После, като се разкарат всички, що не

пробваш да се излегнеш изкусително!”

- Това е нещо като лечение с думи, - заподбира думи Лут - Понякога хората се

самоподлъгват да вярват в някои неща, които не са верни. Понякога това може да бъде

много опасно за индивида. Те гледат на света по погрешен начин. Няма да си разрешат

да видят това, което вярват, че не било вярно. Но нерядко част от мозъка им си знае

истината, а точните думи могат да изкарат тази част на повърхността.

Той ги погледна нервно.

- Ей че хубаво, - възхити се Жулиета.

- На мен пък ми прилича на някакви алабализми, - не се поддаде толкова лесно

Гленда - Че хората нали си знаят техните си умове!

Тя отново си скръсти ръцете, а Лут се загледа в тях.

- Е какво? - тросна се тя - Лакти досега не си ли виждал?

- Не и с толкова прелестни трапчинки, Госпожице Гленда, нито на толкова

стегнато свити ръце.

До този момент Гленда изобщо не беше осъзнавала, че Жулиета може да се смее

толкова мръснишки, за което, както се надяваше отчаяно Гленда, тя нямаше никакво

основание:

- Гленда си има убужател! Гленда си има убужател!

75

- Казва се „обожател”, - поправи я Гленда и изтласка на заден план спомена, колко години и бяха трябвали на самата нея докато установи това - А аз просто се

опитвам да помогна. Ние му помагаме, нали Господин Лут?

- Ей, не е ли сладур като е легнал така? - мина на нова тема Жулиета - Колко е

розовичък, - тя неумело погали Трев по мазната му коса - Ама досущ като мъничко

момченце!

- Да, в тая работа винаги го е бивало, - изкоментира Гленда - Защо не идеш да

донесеш чаша чай за малкото момченце? И бисквити. Но не от шоколадовите. Това ще

и отнеме доста време, - поясни тя след като момичето се изнесе - Лесно се разсейва.

Умът и блуждае и се забавлява, където му скимне.

- Трев ми каза, че независимо от вашата по-зряла външност, вие с нея сте на

една и съща възраст, - каза Лут.

- Ама ти наистина не си разговарял често с дами, нали Господин Лут?

- Майчице, пак ли допуснах faux pas? - пак се изпопритесни Лут, до такава

степен, че на нея и стана жал.

- Това „фо па” да не би да е онова, което се пишеше, все едно трябва да се

прочете „фукс пас”?

- Ъ, да.

Гленда отбеляза с удовлетворено кимване разрешаването на още една

литературна загадка.

- По-добре да не използваш думата „зряла” освен ако не говориш за вино или

сирене. Не е подходящо, когато говориш за дами.

Тя го погледна чудейки се, как да премине към следващия си въпрос. Накрая

реши да прибегне към прямотата. И без това не и се удаваше друго.

- Трев е сигурен, че някак си си умрял и после пак си оживял.

- Доколкото разбирам, така е.

- Малцина го правят това.

- Пореобладаващото мнозинство действително не го прави, струва ми се.

- А ти как успя?

- Не знам.

- Тоя ден беше тежък, признавам, но все пак, дали не усещаш жажда за кръв или

мозъци, а?

- Не. Никаква. Само за пайове. Обичам пайове. Много ме е срам заради

пайовете. Друг път няма да се случи, Госпожице Гленда. Опасявам се, че тялото ми е

действало самостоятелно. Нуждаело се е от незабавно хранене.

- Трев казва, че си бил прикован за наковалня?

- Да. Това беше, защото тогава нищо не струвах. После ме заведоха при

Милейди и тя ми каза: „Ти нищо не струваш, но не е вярно, че не ставаш за нищо, а аз

ще ти дам да станеш такъв, че да струваш.”

- Но нямаш ли си родители?

- Не знам. Много неща не знам. Има една врата.

- Какво?

- Врата в главата ми. Някои неща са зад тази врата и аз тях не ги знам. Но това

не е проблем, както казва Милейди.

Гленда почувства че ей сега ще се предаде. Вярно, че Лут отговаряше на

въпроси, но в края на краищата това само я изправяше пред още въпроси. Но тя не се

отказваше. Все едно ръчкаше консервена кутия, която все не иска да се отвори.

- Милейди е истинска лейди, нали? Със замък, слуги и прочее?

- О да. Включително и прочее. С нея сме приятели. И тя е зряла, както са зрели

сирената и вината, защото е живяла дълго време без да е остаряла.

76

- Но тя те е изпратила тук, нали? Тя ли те научи на... каквото там употреби върху

Трев?