Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

амфората в някакво старо хранилище и тя съдържала свитъци, които, както пишеше, били излагали оригиналните правила на ритни-топката, установени още в началните

години на века на Лятната Гъгрица, отпреди хиляда години, когато играта била играна

в чест на богинята Педестриана32...

31 бел.прев.: В Древна Гърция и Древния Рим е имало игра с топка наричана на гръцки фенинда, а на

латински харпастум, която според описанията много е наподобявала ръгбито. Според легендите именно

тя била родоначалникът на средновековните европейски футболоподобни игри, а чрез тях и на

съвременния футбол.

32 бел.прев.: Педестриана: Името идва от латински и значи „пешеходец” от „pedes” („крака”). За

отбелязване е, че една от теориите за произхода на името „футбол” е, че първоначално това е значело

„[игра на] топка пеша”, сиреч играта на топка на простолюдието, за разлика от аристократите, които са я

играели на коне.

Наличието на тази богиня сигурно има нещо общо и с женската фигура (гръцката богиня на победата

Нике) от първоначалната Световна купа по футбол.

79

Гленда прехвърли набързо останалото, защото имаше доста останало.

Съвременна рисунка на гореспоменатата богиня красеше страница трета. Тя, естествено, беше прекрасна. Богините рядко някой ги рисуваше грозни. Което вероятно

имаше нещо общо с тяхната способност за незабавно божествено възмездие.

Педестриана сигурно в подобен случай би удряла в краката.

Гленда остави вестника кипнала от гняв, а като готвачка тя умееше да кипва. Та

това не беше никаква ритнитопка... само дето Гилдията на историците твърдеше, че е и

можеше да докаже това не само с древни ръкописи, а и с амфора, а Гленда можеше да

схване, че спорът с една амфора си беше обречен.

Но все пак, чак толкова добропорядъчна ритнитопка? Освен само... ами защо?

Негова Светлост не обичаше ритнитопката, но ей ти на статия твърдяща, че играта била

страшно древна и си имала собствена богиня, а ако имаше две неща, които градът

обожаваше, това бяха традициите и богините, особено пък ако богините се случеше да

са малко оскъдно драпирани от кръста нагоре. Нима Негова Светлост позволяваше да

пишат всякакви неща във вестника? Какво ли се мътеше?

- Имам си работа за вършене, - каза троснато тя - Похвално е, че си купила

приличен вестник, но не ти трябва да четеш тоя род неща.

- Ами че аз не го четох това. Кой го интересува? Зех го заради рекламата. Скив.

Гленда никога досега не беше обръщала внимание на рекламите, защото тях ги

пускаха хора, които гледаха да ти измъкнат парите. Но като стана дума, ето я. Мадам

Фашкие от Шибън била представяла... микроризница.

- Ти каза, че може да идем, - натърти Жулиета.

- Да де, ама това беше преди...

- Ти каза, че може да идем.

- Да. Обаче, такова, досега някой от Кукличките ходил ли е изобщо на модно

ревю? Не е като за нашта черга тази работа, нали?

- Във весника това го няма. Пише вход свободен. Ти каза, че може да идем!

Два часа, мислеше си Гленда. Да речем че успея да...

- Е, хубаво. Среща на работа в един и половина, чуваш ли ме? Нито минута по-

късно! Имам да свърша туй онуй.

Академичният съвет заседава всеки ден от единайсет и половина, каза си тя

наум. Само да можех да съм там невидима. Тя се ухили...

Трев беше седнал на паянтовия стар стол, който му служеше за кабинет в

свещоливницата. Работата вървеше с обичайната си и благонадеждна охлювска

скорост.

- А, виждам, че сте дошли рано, Господин Трев, - каза Лут - Извинявайте, че не

бях тук. Беше възникнал спешен случай с един свещник, - той се наведе по-наблизо до

Трев - Направих, каквото бяхте заръчали, Господин Трев.

Трев изпадна от мечтите си за Жулиета и произнесе:

- Ъъ?

- Бяхте ми заръчали да напиша... да огладя вашето стихотворение за Госпожица

Жулиета.

- Ама ти направи ли го?

- Вероятно бихте желали да му хвърлите едно око, Господин Трев? - той му

връчи лист хартия и застана разтревожен до стола му като ученик до черната дъска.

Много скоро челото на Трев се набръчка:

- Каква е тая наяда?

- Вид нимфа, сър, с който образ се подчертава чудесността на явяването на

Възлюбената.

80

- Имаш предвид, че я срещнах в кухнята, а после при шкембеджията ли? -

недоумяваше Трев.

- Не, Господин Трев. На ваше място бих си казал, че поезията просто си звучи

така.

Трев си запроправя с мъка път нататък. Досега не му се беше случвало много да