Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

се сблъсква с поезия, освен с оня вид, който започваше примерно с „Кой не скача и не

пее”, това обаче си се виждаше, че си е истината. Листът изглеждаше хем препълнен, хем някак си просторен. Да не говорим, че и почеркът беше страшно засукан, а това е

сигурен признак, нали така? Тея работи в „Кой не скача и не пее” няма да ги видиш.

- Страшна работа, бе господин Лут. Наистина страшна работа. Поезия си е та

дрънка, ама к’во точно казва?

Лут си прочисти гърлото:

- Значи, сър, естеството на поезията от този вид се състои в създаване на

настроение, което би вдъхнало на адресата, което, сър, ще рече на младата дама, на

която ще пратите стихотворението, на много нежни чувства спрямо автора на

стихотворението, който в дадения случай сте вие, сър. Според Милейди всичко друго

би било само натягане. Донесох ви писалка и плик. Ако бъдете толкова любезен да

подпишете стихотворението, аз ще се погрижа то да достигне до Госпожица Жулиета.

- А на бас, че никой досега не и е писал стихотворение, - замечта се Трев, набързо потулвайки обстоятелството, че това „никой” включваше и него - Ама как ми

се иска да съм там, като го чете.

- Това не би било препоръчително, - намеси се бързо Лут - Общото мнение по

въпроса е, че младата дама следва да го прочете в отсъствието на вдъхновения

обожател, това сте вие, сър, така че да си изгради благоприятна представа за него.

Фактическото ви присъствие в действителност би могло да попречи, особено както и

днес не сте си сменяли ризата. Освен това получих информацията, че съществува

вероятността всичките и дрехи да паднат.

Трев, който се беше запънал на понятието „обожател”, скорострелно превключи

към тази информация.

- Ъ, я повтори?

- Вероятно е всичките и дрехи да паднат. Съжалявам за това, но изглежда е

странично действие на процесите около поезията. Както и да е, в най-общ смисъл, стихотворението предава посланието, което вие, сър, поискахте, а именно „Ти си

наистина страшно парче. Много си падам по тебе. Аре да излезем? Без разни такива, обещавам”. Само че сър, доколкото това е любовно стихотворение, аз си позволих леко

да го допълня с намека, че ако случайно въпросната млада дама се окаже, че би

приветствала разните такива, то вие няма да я оставите разочарована в това отношение.

Архиканцлер Ридкъли потърка ръце:

- Е, господа, надявам се, че сте прегледали тазсутрешните вестници, или че поне

сте им хвърлили по някой поглед?

- Мисля, че с оная предна страница има някаква грешка, - изказа се Лекторът по

Съвременни Руни - Като я видях, направо ми се отщя да закусвам. Метафорично

казано, разбира се.

- Очевидно амфората се намира в мазетата на музея вече от поне триста години, но по някаква причина е излязла наяве точно сега, - продължи Ридкъли - Естествено, там има купища неща, които досега никой не е прегледал като хората, а и тогава градът

е изпитвал повишено лицемерен период и не му се е искало и да знае за подобни

работи.

81

- Какво, за това, че мъжете имат онуйки ли? - намеси се д-р Хикс - Тая новина

няма как да не се разчуе рано или късно.

Той огледа неодобрителните лица около себе си и добави:

- Пръстена с черепа, нали се сещате? Съгласно правилника на Университета

завеждащият Катедра Посмъртни Комуникации има правото, не, даже задължението да

прави пошли, провокативни и умерено злобни забележки. Съжалявам, но такива са

вашите правила.

- Благодаря ви, д-р Хикс. Вашите несвоевременни забележки са надлежно

отбелязани и съответно оценени.

- Знаете ли, на мен лично ми изглежда малко подозрително, че тая проклета

амфора, се е появила точно по това време, - произнесе се Старшият Дискусионен

Наставник - И се надявам, че не само аз съм достигнал до това подозрение.

- Напълно ви разбирам, - пак се обади Хикс - Ако не знаех, че Архиканцлерът е

зарязал всичко само да убеди Ветинари да ни разреши да играем, аз бих си помислил, че тук се е крояло нещо.

- Мммм-да, - продума замислено Ридкъли.

- Древните правила изглеждат много по-интересни, сър, - изказа се Пондър.

- Мммм-да.

- Прочетохте ли това, че на играчите не им се разрешава да пипат топката с ръце, сър? А върховният жрец е на игрището за да гарантира, че всички правила се

съблюдават?

- Не виждам как това би се прихванало в днешни дни, - даде глас на

наблюдението си Лекторът по съвременни руни.

- Той е въоръжен с намазан с отрова кинжал, сър, - поясни Пондър.