Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

207

превръщането на гълъби в топчета за пинг-понг, то винаги създаваш повече проблеми

отколкото решаваш. То даже осъзнаването, че топчета за пинг-понг гнездят и се

размножават на тавана, не е много за приказване.

- Топчета за пинг-понг да се размножават? - смая се Трев.

- Казах, че не е за приказване, - повтори унило Пондър.

- Сещам се, когато един от вас, господа, като огладня една нощ и си направи

магия за печени картофи... - спомни си Гленда.

Пондър потръпна.

- Това беше Ковчежникът. Той все ще оплеска нещо с дробната запетая.

- Като си спомня само всичките онези колички, - продължи Гленда леко

изненадана от проявеното от Пондър неудобство - Колко дни трябваха, докато ги

изнесем всичките. Чух, че седмици наред сме били изхранвали всички просяци в града

до последния и всички свинарници от тук до Сто Лат.

Пондър едва не изстена.

- Е, да, ето един добър пример, защо трябва да сме толкова внимателни.

- Независимо от всичко, утре все пак ще се състои мач и аз бих желал да

довърша тренировъчната си програма, - обади се Лут.

- Ох, има и още един проблем. Знаете ли, че лорд Ветинари разреши играта да е

на Хипопотамодрума? Та значи някои от отборите в момента си провеждат

тренировките точно там. Нали разбирате малко ритане за разгрявка. Въпросът, който

решават е, кой ще излезе срещу Академик Невиждан.

- Но това е от другата страна на града, - шокира се Гленда.

- Командир Ваймс обеща, че ще осигури ескорт, - каза Пондър - Просто една

защитна мярка, нали разбирате?

- Защитна от кого точно? - сопна се Гленда - Нали виждате какво се мъти.

Хората ще си помислят, че проблемът е в господин Лут.

- А, всичко е страшен купон, докато някой не си загуби главата, - обади се иззад

Гленда един глас.

Тя разпозна този глас. Той винаги звучеше сякаш се опитваше да си навре

ръката под пуловера и.

- Пепе? Тебе пък кои мътни са те довели тук?

- И как влязохте тук? - поиска да знае Пондър - От Стражата са отцепили всичко

наоколо.

Пепе почти не му обърна внимание:

- Ти пък кой си, умнико?

- Аз управлявам този университет!

- Тогава що не идеш някъде да си гледаш управленческата работа, защото тук от

теб файда никаква.

- Вие, случайно, познавате ли тази... личност... госпожице? - тросна се Пондър.

- Ъ, да. Той, такова, прави дрехи.

- Аз съм моден дизайнер, - поправи я Пепе - И мога да правя с дрехите неща, които вие изобщо не бихте могли да си въобразите.

- Ей тук ти вярвам, пич, - обади се Трев.

- И освен това знам туй онуй за безредици и размирици.

На Гленда й хрумна нещо и тя прошепна на вбесения Пондър:

- Голяма клечка в джуджешките среди, сър. Познава се с много важни личности.

- Аз също, - отвърна разпалено Пондър - Фактически самият аз съм такава, - след

което почти проплака - Но на мен вчера ми се наложи лично да водя тренировката, а не

можех да си спомня всичко онова, което беше предложил господин Лут, така че ги

накарах да бягат на място, което надали е от голяма полза.

208

- Нещо се е разсмърдяло, - каза Трев - Зная го аз тоя град. Я да ида да видя туй

онуй. На кого съм му притрябвал тук?

- На мен, - откликна Жулиета.

Трев се поколеба, но Лут му беше показал, как се прави това. Той протегна ръка

и й прати въздушна целувка, докато излизаше през вратата.

- Скива ли? - възкликна Жулиета - Той ми духна.

Гленда хвърли един поглед към Пепе, чиито очи бяха толкова извъртяни, че се

виждаше бялото им, макар че то всъщност не беше бяло, а червено.

Малко по-късно, когато повечето от отбора на НУ се отправи накъм

Хипопотамодрума с Гленда и Жулиета помъкнали се след тях като обозни жени, към

половин дузина стражари наизлязоха от различни ъгълчета, където си бяха пушили на

завет и тръгнаха след тях, правейки се все едно ей така случайно им е хрумнало да се

разходят в същата посока.

„Трев е прав”, - помисли си Гленда - „Нещо се е разсмърдяло”.

Трев не се беше отдалечил много, когато уличните му рефлекси му подсказаха, че някой го следи. Той се шмугна през някакви задни дворища и зачака зад един ъгъл

да се изправи пред преследвача... Преследвача, който го нямаше. Задният двор беше

празен чак до улицата. Той установи това в същия миг, в който някой допря до врата му

нещо, което на усет беше точно като нож.

- Леле, съвсем като някога, няма криво ляво, - проговори един глас - Като

гледам, още си спомням до едно всички кьошета наоколо.