Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- Знам те кой си, ти си Пепе, нал’тъй? Джуджето? - сети се Трев, стараейки се да

не се обръща.

- Нещо като джудже, - отвърна Пепе.

- Ма аз с тебе не съм се карал, нал’тъй? - продължи Трев.

Нещо мъничко и лъскаво изникна на самия край на Тревовото зрително поле.

- Мостра на лунно сребро, - поясни гласът на Пепе - Със счупено шише от

шампанско ще причиня повече вреда... и съм причинявал, да не си помислиш нещо. Аз

не бих заплашил тип като теб с нож, не и с онова момиченце хлътнало така по тебе, не.

На нея май страшно й харесва с теб, а на мен ми харесва това, на нея да й харесва.

- По улиците нещо се сговнясва, - сподели Трев.

- Какво, по всички улици ли? Ама че майтап.

- Нещо се мъти, к’во ш’ка’еш? - настоя Трев.

Чак сега Пепе влезе в полезрението му.

- Това хич не е мой проблем, - каза той - Да но има един вид хора, дето не ги

понасям. Нагледал съм се на прости гадняри. Трябва ли ти много бързо да изучиш

леката атлетика, пробвай да се родиш по тези места с талант на дизайнер и може би

още някое друго предпочитанийце и гледай какво става. Лорд Ветинари съвсем я

оплеска. Мислел си е, че ще може да оправи ритнитопката, да, ама не. То да не ти е

като с Гилдията на Крадците. Щото Гилдията на Крадците е организирана. А

ритнитопката не е. Само щото се е наложил на капитаните, изобщо не значи, че всички

ще си ги последват най-кротичко. Нощес какви битки само ставаха. Твойте приятелчета

с хубавата им новичка топка и лъскавите им нови фланелки утре ще станат на пух и

прах. Не, и пух няма да остане, само прах.

- Пък аз си мислех, че си само някакъв дето прави дрехи? - смая се Трев.

- Само? Някакъв? Дето? Правил? Дрехи? Само някакъв значи? Аз не съм ти

какъв да е. Аз съм Пепе и не правя дрехи. Аз творя възхитителни произведения на

изкуството, които само случайно се нуждаят от тяло, което да ги покаже както си

209

трябва. Шивачите и кроячите правят дрехи. Аз кова история! Да си чувал за

микроризница?

- Е, сещам се, как. Ъхъ, - ухили се Трев.

- Хубаво, - продължи Пепе - И какво, значи, знаеш за микроризницата?

- Ами, че не жули.

- Е, и още по някоя друга малка тайна си има... - рече Пепе - Както и да е, да си

кажа право, не ми пука за магьосниците. Високомерна пасмина. Да, но това утре няма

да е игра, а война. Да знаеш някакъв на име Анди? Анди Изцепков?

Сърцето на Трев трепна.

- Той па к’во общо има?

- Само подочух нещо, но ги знам аз такива като него какви са. Лорд Ветинари си

направи, каквото му се искаше. Направо разби ритнитопката, да, но останаха всякакви

остри парчетии, ако се сещаш за какво ти говоря.

- Стражата ще е там утре, - опита се да гледа на нещата оптимистично Трев.

- Какво чувам? Какво чувам? Уличен биткаджия да се радва, че Стражата ще е

някъде си?

- Сума ти хора ще гледат.

- Ъхъ, какъв майтап само? - отвърна Пепе - А, нали знаеш, в тоя град е пълно с

хора, дето ще гледат обезглавяване и ще вдигат дечицата си на рамене за да виждат по-

добре. Та чуй значи сега, какво ще ти кажа. Изобщо няма да те наточвам за нищо, щото

утре хич няма да ти трябва да виждаш нищо наточено. Ама ще ти дам нещо много по-

добро от наточване. В края на краищата, нали ти си на Дейв Младонадеждов момчето.

- Аз не играя, - отсече Трев - Обещах на старото ми мамче.

- Обещал бил на старото си мамче? - Пепе изобщо не се опита да прикрие

презрението в гласа си - И да не би да си мислиш, че това променя нещо? Че на теб на

ръката ти има звезда, момчето ми. Ще играеш ти, и още как, та слушай сега, какво ще

ти кажа. Ще дойдеш да ме потърсиш на задния вход на Гофна, извинявай, ама на

джуджешки това звучи много по-добре, и някъде към полунощ ще ритнеш вратата. Ако

искаш може и приятелче да си доведеш, гледай само, твойта кожа, да дойдеш.

- А що да ритам вратата? - учуди се Трев.

- Защото и двете ти ръце ще са заети с по едно шише от най-доброто бренди.

Недей да ми благодариш. Не го правя заради тебе. Аз защитавам моите си инвестиции, които по случайност съвпадат със защитаването и на твоите. Бягай сега, момче. Да не

закъснееш за тренировка. А мен какво ме прихваща? Проклетата ми гениалност, какво

друго!

Като продължи нататък, Трев мерна по улиците още стражари. Поискаха ли, те

можеха да са абсолютни копелета, но на Сам Ваймс не му трябват ченгета, които да не

могат да се вслушват в улиците. Стражата беше на нокти.

Картър беше живял в мазето на майка си, докато тя не го даде под наем на едно