Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

тарторите бяха лицата и главите на Мелето55.

- За утре ще се събира отбор, а те ще гледат да вкарат в него колкото се може

повече от тях, - информира го Картър.

- Ъхъ, чух.

- И те ще гледат да покажат на Ветинари, какво мислят за новата му ритнитопка.

- Нещо не те чух да споменеш Столоповци, - забеляза Трев.

- Чух, че баща им ги карал всяка нощ да бачкат у дома, - обясни Картър.

- Капитаните подписаха, така че това за тях няма да е добре. Но к’во им пука за

това на Анди и неговите аверчета, к’во ш’ка’еш? - каза Трев и се наведе напред - Ама

Ветинари пък си има Стражата, нал’тъй? А нали я знаеш Стражата? Хубаво де, има и

някои свестни копелета, като си един на един с тях, ама скапе ли се всичко като

презряло уахуни, те си имат големи, големи тояги и големи, големи тролове и хич не им

дреме кого шъ претрепят, щото нали те са Стражата, така че сичко си е законно. А па

ако наистина ги вбесиш, шъ ти друснат и обвинение в повреда на палките им в твоята

физиономутра. А като стана дума за физиономии, как стана така, че няма и на

сантиметър си отървал голямата награда: бяло бастунче?

- Казах на Анди, че на мен тая работа не ми харесва, - отговори Картър.

Трев не можа да скрие изненадата си. Дори и толкова нищожна смелост беше

чужда на Картър.

- Е, като гледам, това си е май жив късмет в дегизировка. Мо’еш да си се

скатаваш тука на легло и няма да се накекендриш право между бай ти Сам и Анди.

Спря се, защото чу шумолене.

Понеже Картър използваше за лепило за страниците си от списания брашно и

вода, таванчето се обитаваше от охранени мишки и, кой знае защо, на една от тях точно

сега и скимна да си прогризе пътя към свободата през гърдите на миналогодишната

Мис Април, придавайки и с това трето зърно, което отгоре на всичко трепкаше и

зяпаше Трев. От такава гледка всеки ще се откаже от закуската си.

- И с’а к’во шъ пра’иш? - попита го Картър.

- К’вото мога, - отвърна Трев.

- Нали знаеш, че Анди е тръгнал след тебе? И след оня шантавия тип.

- Не ме е страх от Анди, - рече Трев.

54 бел.прев.: През 1912 г. в местността Пилтдаун е бил намерен череп, който е бил сметнат за липсващото

звено в еволюцията между маймуната и човека. Пред 50-те години е било доказано, че „Пилтдаунския

човек” е фалшификат, съставен от челюст на орангутан и човешка черепна кутия. Тогава вече са били

отдавна намерени и истинските липсващи звена.

55 бел.авт.: Една от причините да са „лица на Мелето” беше, че лицата им цъфваха на грубо изрисувани

плакати на Стражата ведно с молба към гражданството да осведомят Стражата, ако случайно забележат

споменатите лица да се омотават някъде.

212

Като твърдение то си беше напълно вярно. Той не изпитваше страх от Анди.

Това, което изпитваше, беше смъртен ужас чак до мозъка на костите си и после обратно

до кожата, откъдето дълбинният трепет капеше като топящ се сняг.

- Всички ги е страх от Анди. Ако им сече пипето де, - възрази Картър.

- Ей бе, Баш-Пръдня, ама аз нали съм Тревър Младонадеждов!

- Ако питаш мен, това няма да стигне.

Хич няма да стигне това, мислеше си Трев бързайки през града. Щом като дори

и Пепе беше надушил, че нещо се мъти, значи бай ти Сам със сигурност също ще знае, нали? О-па.

С бърз спринт той настигна конния омнибус и скочи на задната платформа и си

слезе още преди кондукторът да се усети. Не те ли гепят на омнибуса, после нямаш

грижа, а и макар да им се полагаха тези големи лъскави сатъри да плашат гратисчиите, всеки знаеше, че а) не им стискаше да ги използват и б) белята, която ще си докарат, ако вземат да посекат някой почитан член на обществото направо не е за разправяне.

Той се шмугна през една пресечка и излезе на Петльова улица, мерна още един

омнибус кламбуцащ се накъдето трябва и скочи на стъпенката. Този път излезе

късметлия. Кондукторът само го погледна, след което подчертано не го видя.

Когато стигна до кръстовището известно като Петте Кьошета, той беше успял да

мине напряко почти през целия град със средна скорост надвишаваща пешеходната, а

почти не му се наложи да подтичва.

И ето го, право пред него - Хипопотамодрумът. Някога там е имало надбягвания, докато всичко това се е пренесло от другата страна на Анкх. Сега той беше просто

просторно място, каквото е нужно на всеки голям град за пазари, панаири, от време на

време по някое възстанийце и, разбира се, все по-популярните, особено сред хората