Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

джуджешко семейство, така че той се премести на тавана, който лете ставаше на пещ, а

зиме на мразилник. Картър оцеляваше благодарение на изолиране на стените с пластове

от „Лъкове и амуниции”, „Карфици от задния двор”, „Марки на месеца от Станли

Ревач”, „Живот, Женички и Жартиери”, „Ежеседмичен полеви определител на големи” и „Резбарството днес”. И това беше само най-горният слой. Защитавайки се от

природните стихии, той лепеше ли лепеше стари списания по по-големите фуги и

пукнатини на тавана. Доколкото знаеше Трев, Картър никога не е изкарвал по повече от

седмица с никое от увлеченията, за които би могло да се предположи по стъписващата

му библиотека, с изключение може би на онова, свързано с плакатите от „Живот, Женички и Жартиери”.

210

Г-жа Картър му отвори вратата и му посочи стълбището с цялата сърдечност и

гостоприемство, с които една майка би посрещнала зле влияещите на сина й негови

улични приятелчета.

- Болен е, - съобщи му тя, сякаш това беше въпрос на чист интерес, а не на

безпокойство.

Което, както излезе, беше доста посмекчило истината. Едното око на Картър

беше станало на пъстроцветно мазало, а през лицето му се точеше гнойна рана53. Трев

разбра това само след някое време, защото Картър все му викаше да се разкара, обаче

паянтовата врата беше вързана с канап, така че след лек напън на Тревовото рамо, тя

лесно поддаде.

Момъкът се сви на невъобразимо ужасния си креват, сякаш очакваше, че ще го

бият. Трев не харесваше Картър. Никой не харесваше Картър. То да го харесваш беше

просто невъзможно. Даже г-жа Картър, която на теория трябваше да изпитва някакава

хладка симпатия към синчето си, не харесваше Картър. Той беше някак си

фундаментално несимпатичен. Колкото и да е тъжно, но Картър, пърдящ или не, беше

изумителен пример за харизняма. За ден два може да си е наред, а после някоя

отчайващо тъпа забележка или неуместна шегичка или друга някаква издънка ще

развалят всичко. Трев обаче се разбираше с него, виждайки в негово лице, кой знае, може би онова, което Трев би могъл да бъде, ако не беше, собствено, Трев. Може пък

във всеки пич да имаше по нещичко от Картър Пръдльото в някой момент от живота

му, замисли се той, да, но при Картър то не беше нещичко, а всичко.

- К’во стана? - попита Трев.

- Нищо.

- Ало, това съм аз, Трев. Знам го аз нищото к’во е. А ти си за болница.

- По-лошо е, отколкото изглежда, - изстена Картър.

Трев не издържа:

- Абе ти луд ли си, да те... Тоя удар е минал на косъм от окото ти, бе!

- Сам съм си виновен, - защити се Картър - Ядосах Анди.

- Да бе, точно пък си си сам виновен, - сопна се Трев.

- Къде беше снощи? - попита Картър.

- Нема да повярваш.

- Е, тук си беше цяла скапана война, няма хън-мън.

- Аз сметнах за нужно да прекарам някое време долу по Лат. Тук значи се е

заформил тупаник, викаш?

- Ми клубовете като изпоподписаха за оная новата ритнитопка, на някои хора

това не им хареса.

- Анди? - лесно се досети Трев и пак огледа набралия гноен белег.

Да, като гледа човек, точно като когато на Анди нещо не му хареса. Трудно

беше да съжаляваш някой толкова изоснови несимпатичен тип като Картър, но само

защото той е бил роден с татуирано на душата му „Сритай ме отзад”, не значеше, че

трябва да постъпиш точно така. Това щеше да е като да късаш крилцата на мухи.

- Не беше само Анди, - продължи Картър - А също и Смрадльо Аткинсън, Джими Лъжицата и Гайката.

- Гайката ли? - изненада се Трев.

- А и Г-жа Аткинсън.

- Г-жа Аткинсън?

53 бел.прев.: Във филма от 2008 г. „Хванете Картър” местните мутри искат да спипат и сплашат героя на

Майкъл Кейн (Картър), не успяват и вместо това пребиват по подобен на описания начин един негов

местен приятел. Е, тук пък е спипан самият Картър.

211

- И Уили Пилтдаун54, Хари Капстик и братята Брискет.

- И те ли? Ама ние тях нали ги мразим . Анди ги мрази. Те мразят Анди. Стъпиш

ли само на тяхна територия и те карат у дома в чувал!

- Е нали знаеш оня лаф, - опита се да обясни Картър - Врагът на моя враг е мой

враг.

- Тук май го обърка, - каза Трев - Но се сещам за какво ми говориш.

Трев се втренчи в нищото, напълно шашнат. Всички в тази литания от имена

бяха тартори. Неимоверно влиятелни в света на отборите и, много по-важно, сред

привържениците. Те бяха господарите на Мелето. Пепе беше прав. Ветинари си

мислеше, че капитаните водят парада, да ама не са те. Мелето водеше парада, а