Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

посмей да ми възразиш, Пондър”.

- Ами, със сигурност си спомняте онази неприятност наскоро с медузата от

Стражата, - заобяснява се Пондър.

- Да, но вие магьосниците я оправихте, - изтъкна Трев.

- Да обаче никой не обича да го вкаменяват, дори и да е само за половин час, -

Пондър въздъхна - „Вестникът” излезе с едно от онези техните дълбокомислени

писания. Май не е от най-лошите. Цитираха Архиканцлера казващ, колко трудолюбив

член на университетския персонал е господин Лут и как няма никакви инциденти с

откъснати членове.

- Казано точно така ли? - ококори очи Гленда.

- О, знаете как е, ако четете често вестници, - каза Пондър - Сериозно си мисля, че те си въобразяват, че работата им е да успокояват хората, като най-напред подробно

им обясняват, защо трябва да са превъзбудени и преразтревожени.

- О да, знам ги аз тях, - кимна Гленда - Как ще се разтревожат хората, ако не им

обясниш точно как?

- Е, не беше чак толкова зле, - продължи Пондър - Но някои от другите вестници

също го подхванаха и някои от фактите бяха предадени ... разтегливо. „Вестителят” пише, че Лут бил тренирал ритнитопковския ни отбор.

- Това си е истина, - изтъкна Гленда.

206

- Е, всъщност треньорът съм аз. Просто му делегирах на него задачата. Надявам

се, че това е ясно на всички? Както и да е, те пуснаха и карикатура.

Гленда закри очите си с ръка. Тя мразеше вестникарските карикатури.

- Ритнитопковски отбор целият от орки ли? - отгатна тя.

Пондър я погледна почти възхитено:

- Да. Пуснаха и една статия, повдигаща важни въпроси относно политиката на

отворени врати на Ветинари, като по същото време ни уверяват, че слуховете, че се

наложило господин Лут да бъде окован с вериги, най-вероятно били неверни.

- Ами „Аларма от Тръшкалника”? - поинтересува се Гленда - Те никога не

пишат нищо, освен ако не е пълно с кървища и ужасии, - после, след кратка пауза тя

добави - Е, или картинки на момичета без горни дрехи.

- О, да, - сети се Пондър - Те пуснаха една доста нискокачествена снимка на

девойка с огромни дини.

- Начи викаш... - започна Трев.

- Не, това бяха просто огромни дини. От онези зелените. На ивици. Тя била

спечелила някакъв конкурс за отглеждането им или нещо такова, обаче в текста към

снимката пише, че тя се безпокояла, че нямало да може да спи спокойно с всичките

надошли в града орки.

- Лорд Ветинари прави ли нещо по въпроса?

- Ако прави, аз не съм чул, - отговори Пондър - Ах, да, а от „Ала-баламур” искат

да вземат интервю от господин Лут. Нещо, което те наричат лайфстайл, - той изговори

тази дума сякаш държейки я гнусливо в протегната ръка.

- Хората дойдоха ли за тренировка? - осведоми се спокойно Лут.

- О, да. Човек не може да се размине от тях.

- Тогава да вървим да ги тренираме, - рече Лут - Не се безпокойте, няма да

откъсна ничия глава.

- Недей да се шегуваш с това, - предупреди го Гленда - Че може да стане ужасно.

- Както разбрахме, нещо се мъти в градските отбори, - продължи Пондър - А

тази нощ имаше много боеве.

- За какво?

- За това, кой ще играе срещу нас, - Пондър спря и изгледа Лут от глава до пети -

Командир Ваймс се върна в града и изрази желание да ви прибере в ареста. Само като

защитна мярка, разбира се.

- Искате да кажете, да го вкара някъде, където ще им е лесно да го намерят ли? -

наежи се Гленда.

- Не бих казал, че шансовете разярена тълпа да нахлуе в Двора на Псевдополис

са особено високи, - възрази Пондър.

- Да но ще го вкарате в затвора. И толкова. Той ще е бил в затвора, а ченгетата

клюкарстват като всички други. Оркът ще е бил хвърлен в затвора и ако хората не знаят

защо, те ще си измислят, защото те, хората, са си такива. Вие, магьосниците, не можете

ли да направите нещо?

- Да, - отговори Пондър - Ние можем да направим практически всичко, но не и

да променим умовете на хората. Не можем да ги вразумим с магия. Повярвайте ми, ако

подобно нещо беше изобщо възможно, вече отдавна да сме го направили. С магия

можем да ги накараме да не се бият и какво после? Ще се наложи да да поддържаме

магията, която ги спира да се бият. Ще трябва да правим нови и нови магии възпиращи

ги от глупости. И докъде ще доведе това? Така че ние гледаме цялата тази работа

изобщо да не започва. Ето затова този университет е тук. Това ни е работата. Да седим

тук и да не правим нищо, заради стотиците пъти в миналото, когато е било доказвано, че минеш ли веднъж оттатък онзи вид магия с абракадабра, фокус-мокус и