Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

беше разподсмърчала, то май не бяха само сълзи. Но пък бяха истински . Слугинята

Мери просто нямаше начин изобщо да се сравни с тях.

Така че, разбира се, точно Трев Младонадеждов трябваше да изникне от мрака и

да каже:

- Викат че с’а шъ тръгваме... С вас двамата всичко наред ли е?

Лут погледна Гленда. Сълзите не могат да се върнат назад, но тя успя да ги

компенсира с една усмивка:

- Убеден съм, че е точно така, - каза Лут.

Когато се пътува на бърз дилижанс, дори и през умерено топла есенна нощ, пътниците на покрива изпитват температури, от които могат да им замръзнат и

вътрешностите. Затова там има кожени покривала и черги с най-разнообразна

дебелина, възраст и миризма. Оцеляването беше възможно само ако се завиеш в

колкото може по-голям пашкул, и по възможност до теб да има някой друг, защото

двама души могат да се топлят по-добре отколкото сам човек. Теоретично погледнато, това би могло да доведе до разни такива, но поради коравостта на седалките и

203

неравността на пътя подобни неща не бяха приоритетни за умовете на пътниците, петимни по-скоро за възглавници. Отгоре на всичко ръмеше.

Жулиета извърна глава към седалката зад нея, но се виждаше само купчина

мокри чергила - отговора на дилижансовата компания срещу мразовития нощен въздух.

- Ей не ти ли се струва, че те си падат един по друг, а? - попита тя.

Трев, увит в собствения си пашкул, успя само да изръмжи, но скоро се съвзе и

продължи:

- Мисля, че той я обожава. Той винаги си гълта езика, като е край нея, само това

знам.

Това трябваше да е романтично, мислеше си Гленда. Изобщо не беше като

онова, което й пробутваше всяка седмица Ирадне Комб-Бътуърти. Изглеждаше някак

си по-истинско - по-истинско и много, ама много странно.

- Знаеше ли, че след войната бяха изтребени всички орки. Всичките, включително и децата, - каза Лут.

А и хората не говорят за такива неща в романтична ситуация, помисли си

Гленда. Но тя все пак е такава , добави наум тя.

- Но са били принудени, - отговори тя - И те са имали деца. Разбираш ли?

Да му кажа ли за онова вълшебно огледало? - зачуди се тя. Това ще подобри ли

нещата? Или ще ги влоши?

- Много лошо е било тогава, - промълви Лут.

- Виж сега какво, - заобяснява му тя - Повечето хора, приказващи за орките сега, изобщо не знаят за какво говорят, обаче единственият орк, който някога ще видят, си

ти. А ти правиш прекрасни свещи. Ти тренираш ритнитопковския отбор. Това ще значи

много. Ти ще им покажеш, че орките не гледат само на кого да откъснат главата. Ей

това вече ще е нещо, с което да се гордееш.

- Е, честно казано, трябва да призная, че като си помисля за въртящия момент

необходим за успешното откъсване на човешка глава въпреки съпротивата на

собственика й, аз съм донякъде впечатлен. Но това е сега, докато седя тук с вас. Тогава

обаче исках да хвана гората. Мисля, че така ще да сме оцеляли. Не бягаш ли от

човеците, умираш.

- Да, така си е, - съгласи се Гленда - но ми се струва, че засега ще е най-добре да

си траеш за това.

Закратко пред нея, в светлината на фенерите на дилижанса, се мярна изненадана

сова. После тя заговори гледайки право напред:

- Колкото за стихотворението...

- Как разбрахте, госпожице Гленда? - полюботипства Лут.

- Ти все говориш за добрина, - тя си прочисти гърлото - А при тези

обстоятелства мисля, че може да ми казваш просто Гленда.

- Ти беше добра към мен, - каза Лут - Ти си добра към всички.

Гленда припряно изтласка от ума си образа на г-н Отоми и възрази:

- Не, не съм, аз постоянно крещя на всички!

- Да, но това е за тяхно собствено добро.

- И какво ще правим сега? - замисли се Гленда.

- Нямам представа. Но бих ли могъл да ти споделя нещо интересно за корабите?

Гленда не беше очаквала точно пък това, но някак си това си беше стопроцентов

Лут.

- Моля те, кажи ми това интересно нещо за корабите, - подкани го тя.

204

- Интересното нещо за корабите е, че капитаните трябва много да внимават, когато два кораба се озоват близо един до друг в открито море, особено при спокойно

време. При такива обстоятелства те могат лесно да се сблъскат.

- Заради вятъра и подобно ли?

Докато поддържаше разговора Гленда си мислеше: Теоретически погледнато, това трябваше да е сцена от любовен роман, а ей ме на, слушам нещо си за кораби.

Ирадне Комб-Бътуърти никога не включва в книгите си кораби. Сигурно защото

корабите си нямат кринолини.