Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- Не, - каза Лут - Фактически, казано по-просто, всеки от корабите заслонява

другия от напречното вълнение от едната страна, така че постепенното натрупване на

външни сили води до неочаквано за тях сближаване.

- О! Значи това било метафора? - успокои се Гленда - Мислиш, че нещо ни

сближава.

- Нещо такова, - кимна Лут и двамата подскочиха, когато каретата улучи една

особено гадна дупка.

- Значи, ако не правим нищо, ще се сближаваме все повече и повече?

- Да, - каза Лут.

Колата пак подскочи с грохот, но Гленда усещаше, че стъпва по много тънък

лед. Само и липсваше сега да изтърси нещо не така.

- Нали се сещаш, как Трев каза, че съм умрял, - продължи Лут - Е, вярно беше.

Вероятно. Милейди каза, че сме били направени от гоблини за Злия Император. От

Игори. Та те са включили нещо много странно. Такава част от теб, която не е точно

част от теб. Нарекоха го Малкия Брат. Заровено е надълбоко, абсолютно защитено е, и

е все едно, че навсякъде си носиш своя собствена болница. Знам, че бях ударен много

лошо, но Малкият Брат ме запази жив и чисто и просто ме излекува. Все пак има

начини да се убие орк, но не са много и всеки, който ги опита върху жив орк, надали ще

има време да ги отработи. Това изобщо ли не те тревожи?

- Не, не съвсем, - отвърна Гленда - То аз и не го разбирам напълно. Но имам

някой друг план в тази насока, - после Гленда си прочисти гърлото - А онази работа с

корабите... Тя бързо ли става?

- Започва доста бавно, но накрая значително се ускорява, - отговори сериозно

Лут.

- Там е работата, - заобяснява се Гленда - че, нали, не мога просто така да

напусна работата, а и бабичките, дето трябва да ги гледам, а пък ти както си зает с

ритнитопката...

- Да. Смятам, че трябва да правим нещата, които трябва да правим, а последната

тренировка ще е утре, тоест всъщност днес, - каза Лут.

- А мен ме чакат още доста баници.

- И на двамата ни предстои много работа, - заключи тържествено Лут.

- Да. Ами, ъ, нали няма да те обиди, ако кажа, че в ... прекрасното ти

стихотворение... онова за „Ах, в криптата е тъй прекрасно, Но тя за любовта е тясна” не

е съвсем...

- Не е съвсем подходящо ли? Знам, - каза Лут - Много съжалявам за този стих.

- О, моля те, недей! Стихотворението е толкова хубаво! - възкликна Гленда и

усети как в тихото море се надига вълнение.

Зората съумя накак си да надзърне покрай необятната пушилка, издигаща се

денонощно над Анх-Морпорк, Града на Градовете, илюстрирайки почти до края на

наличното пространство, че димът е белег на прогрес, или поне на това, че някакви

хора палят нещо.

205

- Струва ми се, че ще сме толкова заети, че няма да ни остане много време за ...

нас, - промълви Гленда.

- Напълно съм съгласен, - отвърна Лут - Оставянето на нещата както са, определено би бил най-мъдрият за нас ход.

Гленда се чувстваше като замаяна, когато дилижансът изтрополи по Широката

Улица, и това не беше само от недостига на сън. Тази работа с корабите, как само се

надявам, той да не си мисли, че се отнася само до кораби.

Когато пристигнаха, пред университета се беше насъбрала тълпа, също както и

вчера, тази обаче май имаше друг състав. Хората зяпаха нея и Лут и нещо в това зяпане

не беше наред. Тя протегна ръка към купчината обозначаваща Трев, престори се, че не

чу момичешкото кикотене и каза:

- Трев, защо не вземеш да, ъ, видиш това. Май ще си имаме проблеми.

Трев подаде една много разчорлена глава и се съгласи:

- Хъммм, вярно бе. Аре дъ се изнасяме отзад.

- Може пък да останем и да слезнем на Пощата? - предложи Гленда.

- Не, - отсече Трев - Нищичко лошо не сме сторили.

Като слязоха, едно малко момченце се обърна към Лут:

- Орк ли сте, а господине?

- Да, - отговори Лут подавайки ръка на Гленда - Орк съм.

- Жестоко! А някога късали ли сте главата на някого?

- Не бих казал. Убеден съм, че щях да запомня подобно нещо, - отговори Лут.

Това му спечели ако не аплодисменти, то поне известна доза одобрение от някои

от зяпачите. Заради тона му е, помисли си Гленда. Звучи по-тузарски и от магьосник.

Няма как да си представиш някой с такъв глас да извива вратове.

В този момент задната врата се отвори и Пондър Стибънс излезе забързан.

- Видяхме те от Залата, - каза той сграбчвайки Лут - Идвай бързо. Къде бяхте?

- Ми до Сто Лат, - отвърна Трев.

- По работа, - добави Жулиета.

- По лична работа. Нещо да не е наред? - уточни Гленда и само дето не каза „А